Макар и непризнат от конвенционалната педиатрична школа като отделна нозологична единица, проблемът “често боледуващо дете” има сериозен медицински, социален и финансов импакт. Хомеопатичното поведение при често боледуващото дете почива на принципите на индивидуалния подход, упорито проследяване, симптомното съответствие и ранното и продължително лечение. Като определящо се смята теренното лечение, като в детската възраст се предпочитат малко на брой, но специфични и ефикасни на характерната патология медикаменти.
Определен практически проблем е точното определяне на хроничния реактивен тип на болното дете, както и стратегията за възстановяване на псоричния му модус на реакция. Химеопатията предлага и редица лечебни средства, които са насочени както към имунологичния дефицит, така и към атопичните прояви, характерни за тази патология на детската възраст.
Представят се резултати от проведеното хомеопатично лечение при 1211 често боледуващи деца. Като теренна терапия при 58% от тях бяха използвани медикаменти от тубиркулиновата група (Tuberculinum, Calcarea phosphorica, Sulfur iodatum), а в 42% – антисикотични лекарства, най-често Thuya occidentalis и Medorrhinum. При 26% от децата се отчете отличен лечебен ефект от хомеопатичната терапия, при 34% – добър, при 23% – задоволителен, а при 17% – незадоволителен. Тези резултати подчертават ефективността от добре подбраните теренни медикаменти при хомеопатичното лечение на често боледуващите деца.
Д-р Сл. Филчев
