XVIII Чилови дни ще се проведат на 30 май, събота, в традиционния 12-ти часпо обед в двора на Къщата-музей “Проф. Константин Чилов” в с. Славейно, Свещено място на българската медицина.
По едно съвпадение, т. г. датата е и Черешова Задушница. Ще си спомним с тъга за бай Георги Чинков, тогавашния кмет на с. Славейно, с когото (и с д-р Тодор Кумчев, тогавашния главен лекар на Смолянската Окръжна болница), през 1998 г. създадохме тези легендарни Чилови дни, с подкрепата на УС на БЛС (председател тогава беше д-р Димитър Игнатов) и Община – Смолян (кмет – Костадин Чаталбашев).
Ще сведем глави и пред паметта на големия български Лекар и велик син на Родопите – чл.-кор. проф. Константин Чилов. (1898 – 1955).
Ето какво казват за него учениците му акад. Ташо Ташев и проф. Асен Даскалов:
“Клиницист с изключителна медицинска ерудиция, талантлив и извънредно плодотворен учен, проф. Чилов е автор на над 200 научни труда от всички раздели на вътрешната медицина. С жив и буден интерес и към най-новите постижения на световната медицинска наука, проф. Чилов непрекъснато се самоусъвършенства и твори в най-широки области на медицинската теория и практика. Проникновен и задълбочен клиницист-изследовател, с ярко изразен интерес към клинико-фундаменталното направления и проучвания в клиничната патология, той е основоположник и най-големият представител на тази школа у нас.
Ще цитираме акад. Тодор ПАВЛОВ (1975):
“Проф. Чилов през своя кратък, но пълноценен живот осъществи призванието си на темпераментен педагог, проницателен лекар, неуморим изследовател и плодотворен учен. Този рядък, изключителен талант във всички области на вътрешната медицина, завеща на нашата страна огромно научно наследство и набеляза пътя, по който да се развива бъдещата ни вътрешна клиника.
Научното дарение на проф. Чилов, творческите му постижения на задълбочен клиницист и целият негов активен, отдаден на родната наука живот, трябва да послужат за пример на всеки млад учен.”
Какво още да добавим? За проф. Чилов е казано толкова много. Наистина, няма област във вътрешната медицина, по която да не е писал научни трудове: кардиология, гестроентерология, хепатология, хематология, ревматология, нефрология, метаболизъм, туберкулоза, ендокринология, инфекциозни, дори паразитни болести; безспорен основател е на клиничната лаборатория у нас. Негови са първите български 2 тома “Вътрешни болести” (третият остава недовършен поради кончината му). И, колко затрогващо: само месец преди нея, изнася последната лекция в живота си – точно върху собствената си болест, която вече го отнася: рака на дебелото черво. Какво величие на Духа!
Нека цитираме няколко изречения от лекциите му:
“Ние, лекарите, често пъти се отнасяме едностранчиво, даже – несправедливо към заболяванията на нашите пациенти. Преглеждаме болния, поставяме диагнозата и назначаваме лечението. Съдбата на болния често пъти не ни интересува. Една благородна задача на бъдещото лекарско поколение ще бъде да следи с по-голям научен интерес вървежа и изхода на дадено заболяване. Грижите ни за съдбата на болните трябва да започнат още от начало: от момента на заболяването, от момента, когато видим нашия болен. Още в тоя момент нас трябва да ни вълнуват въпросите: “Как да помогнем на болния и какво ще стане от него? Каква ще бъде съдбата му?
Колкото повече един лекар се задълбочава да познае болния и болестта му, толкова повече се добира до истинската му съдба, която той се мъчи да подобри – и по призвание, ие по дълг.
“От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и нюх на клиницист.
Постъпилият в клиниката болен има нужна де само от нашите знания, а преди всичко – от човешко отношение, което е истинското предназначение на лекаря.
Близка до сърцето ми е цяла Родопа със своя интересен бит, живот и източник на непроучени и непоказани още на света ценности.”
Запомнихме ли тези думи на Учителя:“И по призвание, и по дълг”, “Да се доближим да болния и да го насърчим”, “Човешкото отношение е истинското предназначение на лекаря”? Защото Лекар не значи само лечител, а и Мисионер. Защото Тялото и Душата страдат и оздравяват заедно! И именно той, Лекарят, трябва да ги подпомага в този труден, понякога съдбовен процес. Да, всяка професия се изучава и се упражнява, за да храни човека и семейството му. Но професията Лекар е над всичко това, тя е и още нещо: Мисия и Човеколюбие..
Учредихме ежегодни Дни и Награда в негова памет; издействахме от Столична община да кръсти улица на името му (в кв. “Дианабат”), дадохме името му и на Клиниката по кардиология при Болница “Александровска”, нарекохме родното му село “Свещено място на българската медицина” (2004), което е обозначено със специална табела на входа му..
Благодарим на МЗ, БАН, СУБ, СБМС, Нац. Алианс “Живот за България” и Кметското наместничество на с. Славейно, че застанаха до нас и не позволиха по-нататъшното плагиатстване на Чилови дни!
Тазгодишните заслужени носители на Наградата “Проф. К. Чилов”, които се определят от горепосочените институции, са:
Проф. Борислав Владимиров (началник на Клиниката по гастроентерология при УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”), за медицина и
Гергана Хрисчева (репортер от Програма “Хоризонт” на БНР), за медицинска журналистика.
