Ако караш пил и катастрофираш, плащаш лечението

Това е част от предложенията на ген. проф. Николай Петров, направени в интервю пред в. “24 часа”/2 ли. Препечатваме част от тях като израз на съгласие и подкрепа. 

“Преди за изработеното над лимити идваше проверка от Здравната каса и ако всичко е наред, изплащаше сумата. Имаше гаранции, че ако си работил коректно, ще ти се плати. Сега няма. Затова подкрепям лимитите. Мярката е дисциплинираща и затова е добра, но в тези лимити трябва да се направи преглед на болниците според тяхната значимост, ниво на компетентност и мястото им като желание на пациентите. След това трябва да се направи преструктуриране в рамките на определения общ лимит. Някои болници се нуждаят обективно от по-голям лимит, като ВМА, при други той може би трябва да се намали. Има болници, които са особено важни и трябва да им се осигурят условия за работа.

Надявам се на преразглеждане на дяловото разпределение на лимитите, за да получим глътка въздух. ВМА е на 3-то място по предпочитания на пациентите. На първо място са УМБАЛ “Св. Георги” и “Св. Марина”, съответно в Пловдив и Варна, които са добри и без алтернатива в два огромни региона. Сред всички останали ВМА е първа. Защо обаче не сме в челната тройка и по лимит?

Същият принцип важи и за разпределението на бюджетите по РЗОК. Район със 70 000 население разполага с бюджет както район с 500 000 души.

За да работи добре, ВМА се нуждае от поне още 500 000 лв на месец. Никога не сме правили документални гимнастики, за да отчитаме пациенти. това се прави там, където няма работа, а където са смазан от нея, нямаш време, нито сили и мотиви да го правиш.

Изходът е в контрола. Преди години Дружеството по анестезиология предложихме експертна помощ на НЗОК за проверки, после и други дружества го направиха. Просто видяхме, че ако недобросъвестни колеги някъде дърпат ресурса, а той е лимитиран за нашата специалност, страдаме всички. Като се оберат луфтовете, ще се даде въздух на сериозните болници.

Намирам за разумно извеждането на 100 КП в извънболничната помощ. В болница трябва да лежи само този, който наистина има нужда. Трябва да има по-голяма гъвкавост, за да се освободят средства. В обратната посока също продължава една и съща грешка: хората с инсулт, напр., се изписват едва след 7 дни лечение, макар че са зле, робувайки на КП.

Голям проблем са и бежанците. Приемаме ги, даже приоритетно, стабилизираме ги, на другия ден – бягат… Първо са недоизлекувани, после – са без документи, явно мнозина са нелегални, накрая е стойността на лечението.

Увеличават се тежките случаи. Най-често в реанимация се влиза по повод травматизъм – катастрофи, битови инциденти, опит за самоубийство. Лечението е дълго и струва скъпо. По този повод стигнахме до извода, че е време да се помисли за по-гъвкав моделза финансирането му. Каква е, напр. ролята на застраховката “Гражданска отговорност” за лечението на пострадалите при катастрофи? Тя засяга точно риска от инциденти за шофьори и пътниците в колата и има резерви в тази област.

Предлагам чрез тази застраховка да се покрива част от лечението им. и да се помисли, ако причинител на ПТП е доказано употребил алкохол, дали трябва да получава безплатно лечение? Той трябва да участва солидарно в лечението – чрез допълнителна застраховка или в брой. Как така постоянно идват адвокати да търсят пострадали от катастрофи, които имат застраховки, за да ги защитават, а болниците не търсим застрахователи, че да ги лекуваме? Искам да повдигна темата за обществено обсъждане: гражданската огтоворност и другите застраховки какъв дял имат в лечението на пострадалите при катастрофи и ако нямат, не трябва ли да имат?

Уместно е да се постави и въпросът за мястото на здравните мастрахователни фондове, които по света участват по-сериозно в лечението от солидарния фонд. Трябва да има ясни критерии, по които нарушителят да няма съмнение колко ще му струва гяволъкът да пие и да шофира. Дисциплинираща мярка би било българинът да знае, че ако пие и кара кола, ще трябва да плати лечението – своето или на пострадали при катастрофа по негова вина.

За каква сума говорим? Има си ценоразпис. Първото денонощие в реанимация струва около 3500 лв, до 5-тия ден пада на 2000 лв, а след 10-тия ден – към 600 лв.

Трябва да издигнем правилата над нас – тогава няма да има грешки, нито субективизъм и компромиси.

 

Коментар. Почти няма какво да добавим към тези мисли и предложения. Немалко от тях (особено – за заплащане на лечението при доказана виновност (алкохол, наркотици, неспазване правилата на движение, особено – отнемане на предимство), когато е причинена катастрофа с ранени хора. Подкрепяме и мнението на проф. Петров относно повишения контрол от страна на НЗОК, пренасочването на десетки КП от болничната към извънболничната помощ, справедливост за бюджетите и лимитите в отделните райони и пр.

Припомняме и нещо друго: че винаги сме били против монопола на НЗОК, още при създаването й. Защото ако тогава бе създадена възможност за структуриране на допълнителни фондове, нещата сега нямаше да бъдат толкова трагични (болниците ни са с над 440 млн лв дългове). И, още: никъде в цивилизования свят частните ЛЗ не дърпат пари от обществения ресурс: той е само за държавните болници, а частните си имат ценоразпис, плащане в КЕШ и договори с отделните частни здравно-застрахователни фондове. Чакаме и прословутата Така е в Израел, Франция и още десетки други страни. В тях има и Здравна карта, която регулира – и пресича! – безконтролното роене на частни ЛЗ.

Tags: , ,

Comments are closed.