Циганите идват в България през 11-12 век от Византия, където пък са дошли от Западна Индия и Пакистан; затова езикът им е близък до пенджаб.
Според последното преброяване (2011 г.) като цигани са се самоопределили 320 000 български граждани. Това прави под 5% от населението. В същото време те извършват над 30% престъпността у нас и съставляват 40% от затворниците ни (фактическата стойност е между 60-80%, тъй като голяма част от тях се самоопределят като турци или българи).
Според Библиотеката на Конгреса в САЩ обаче числеността им е около 500 000, а според Програмата на ООН между 700 000 и 800 000.
Циганите у нас са кърдараши (чиито жени упражняват по традиция джебчийство и врачуване; тук е и прословутото мешере); йерлии (т. нар. български турци – най-многобройната част от циганите и български цигани); лудари (копанарите) и демирджии (говорещи само български език).
Най-характерното за всички цигани у нас, освен склонността към престъпност, е нездравословното им поведение:
ниско ниво на хигиена (затова и сред тях често се срещат “болестите на мръсните ръце” – дизентерия, хепатит А);
СПИ (сексуално-предаваните инфекции – краста, трипер, сифилис, СПИН;
проституиране; употреба на наркотици и татуиране (оттук – и високата им заболеваемост от хепатит В и С)); тютюнопушене, злоупотреба с некачествен алкохол, неимунизиране на децата (взривове от морбили, полиомиелит);
неизпълняване на лекарски предписания за лечение и режим;
липса на уважение към лекарския труд (нападения над персонала) и неплащане на здравните вноски;
ранно започване на полов живот, забременяване в пубертетна възраст, промискуитет; неконтролируема висока раждаемост (поне 30% от годишно новородените 62 000 деца са именно техни).
Затова средната им продължителност на живота е с 10 години по-ниска, отколкото сред останалата част от българското население.
В близкото минало циганите са били подлагани на жестоки репресии. По време на освободителното ни движение те масово са участвали в башибозушките орди, които са го потушавали. Известно е изколването на 70 цигани от копривщенските въстаници (нощта на 27 срещу 28 май 1878), от страх да не ги издадат на башибозуците, както се е случило в Клисура.
Химлер издава (8 декември 1938 г.) Наредба “за борба с циганската напаст), вследствие на което поне 200 000 от тях са са унищожени в концлагерите. Подготвен е и Закон за циганите, чието приемане е осуетено от войната.
Предлагам:
сред нашите цигани да се провежда масово обучение по здравна и сексуална култура, като предоставям на циганските барони за разпространение сред тях монографията си “Здравна азбука” – единственото сертифицирано от МОН учебно помагало за здравна и сексуална култура, което напълно покрива изискванията на чл. 122 от Закона за здравето;
да бъдат убеждавани циганките, които не искат повече да раждат, безплатно да им се поставят вътрематочни спирали.
