БТА разпространи съобщение: ООН е оповестило тревожната вест, че през 2050 г. в България ще живеят 5,1 млн българи. В последния ден преди лятната ваканция депутатите обсъдиха темата.
ООН, та ООН… А защо не слушат самите българи?
През 1998 г. издателство “Народна младеж” публикува документално-публицистичната ми книга “Децата, без които не можем”, в която – преди 27 години! – доказвах абсолютно същото. При все, че тогава бяхме с прираст плюс 2,1 на хиляда; днес сме с минус 5,7 на хиляда. Директорът Росен Босев бе доста притеснен от изнесеното, но ми каза, че ще пусне книгата, защото и той е патриот, пък после ако искат – да го уволняват…
Освен това информацията на ООН не е коректна: тези 5,1 млн няма да са българи, а български граждани, половината от които ще бъдат цигани.
Отчаяно писах писма и разпращах тази книга до тогавашния Дърежавен съвет и до Министерския съвет; после – до президентите Петър Стоянов и Гоце. Последният дори послуша съвета ми (бяхме му предложили среща на кораба “Радецки” и аз му предложих да основе Демографски съвет към Президентството), но кой знае защо, не ме включи в него. Писах и на сегашния ни държавен глава, наричан, кой знае защо, Президент: от него – ни звук. А бе обещал, че вратите на Президентството винаги ще бъдат отворени за гражданите, които искат да му предложат нещо важно. Питах го и каква е “националната кауза, без която нямаме бъдеще” (цитирам собствените му думи, изречени м. г. на връх Шипка): да ни я посочи, та да я знаем. Пълно мълчание, глухоням ли е станал?
Та, господа държавници и журналисти, преди да чуете какво ви казва ООН, се вслушайте и в собствените си сънародници. Поне няма да имате нужда от превод.
