Случаят с разградския областен управител е потресаещ и трябва да хвърли в дълбок размисъл г-да управляещите.
Вярно, човекът бере душа и му желаем скорошно оздравяване – за да живее и отговаря за постъпката си.
Защото да караш посред нощите пиян-залян, с 3 про мила алкохол в синята кръв, служебния си автомобил, криволичейки между селските дискотеки, си е служебно провинение.
Как така ще използваш служебна, т. е. не твоя, чужда държавна вещ, за лични удоволствия?
Преди години, в зората на т. нар. демокрация, така се преби (загина на място) мъртво пияният областен управител на Ямбол, връщайки се от юнашка разпивка в едно село. И пак – със служебния автомобил. Едва ли е бил “Лада”.
Горил е държавен бензин (сиреч – за наша сметка), ял и пил на аванта (а тогава българинът се тъпче и налива до козирката) и полетял обратно.
Не че не съжалявам за един млад сънародник; но ако беше претрепал някой невинен?
Това са повечето от нашите висши чиновници, наричащи себе си “държавници” – самозабравили се парвенюта (новобогаташи). Пази, Боже, сляпо да прогледа. Пази, Боже, българин да получи висок пост.
Тези два случая обаче би трябвало да пораждат следния тежък въпрос към всички, облечени във власт: не станахте ли твърде много за малка и бедна България?!
Защото ние си имаме (данни от 2012 г.) 132 000 държавни служители. При това – тяхната майчица-държава им плаща здравните осигуровки. И на тези, които имат високи постове, осигурява автомобили, секретарки, почит – като към богопомазани. Пред тях ряпа да ядат римските императори и придворните им.
В Швейцария държавните служители са 38 000. Три пъти и половина по-малко!! И без право да ползват служебни автомобили. Ползват обществения транспорт. Хем евтино, хем екологично. И картите или билетите за него си закупуват самички; просто не е за вярване толкова дълбоко да се бъркат…
Та, покрай въпросните катастрофи, ни иде да възкликнем, перифразирайки заглавието на онази известна пиеса “Я, колко макове!”.
Я, колко чиновници!
