Децата ги няма. Сам си стоя.
Жена ми горе отдавна замина.
Президента говори за “тази страна”,
а децата ми се блъскат в чужбина.
Баница пекох с късмети дори
и си пийвам домашна ракия.
Химна се чува и чак до зори
аз по децата си тихо ще вия.
Нова Година с нови късмети,
някой иска кола или къща.
Да се връщат децата ми, Боже, е ред,
но – късмет: емигрант се не връща.
Ще говоря с тъмното и пак ще заспя,
ще си поплача тихичко в мрака.
На децата си аз пред Бог ще простя.
Хайде, идвайте, че татко ви чака.
Красимир ДИМИТРОВ
