ПРЕДИЗБОРНО
Дойде ми вчера лаф страхотен.
В този подъл свят, продажен,
не е важно да си готин,
готино е да си важен.
—
Напоследък нещо странно хваща ме кахър,
тревожна мисъл съвестта ми роши.
Защо народът ни е ужким толкова добър,
а хората ни са такива лоши?!
—
Не, Господи, недей въобще го праща!
Не ми излизай с този гаден ход!
Който иска – нека да го плаща!
Не съм поръчвал аз такъв живот!
—
Ще мине, знам, и тази дивотия.
Ще отрезнеем и след ден, след два дни
ще разберем: отново сме си тия –
все толкоз бедни, дрипави и гладни.
И в края на това нелепо шоу,
което безучастно наблюдаваме,
ще разберем: избрали сме отново
ова, което всъщност заслужаваме.
—
Българите сме с качества завидни
и чудят ни се не един и двама.
Всяко чуждо чудо трае три дни.
Нашто чудо, брате – край няма…
—
Моля, оставете ме на мира!
Наслушах се на свестни и на лъжещи.
По-добре да пия тъмна бира,
отколкото да чакам светло бъдеще.
Из стихосбирката с епиграми на Митко ДИНЕВ
