Във Първа аудитория на МУ – Варна представихме най-новата книга на достолепния акушер-гинеколог д-р Иван Аврамов – “С дъх на сполука”.
Вече 84-год., този изключителен човек с непресекващ младежки дух и извираща от всяка негова фибра любов към Живота, не престава да му се радва и да го пресъздава и пресътворява (както ни бе завещал Веселин Ханчев) във вече 9 книги. Тематиката си черпи от културата и историята, но най-вече – от Медицината. Има богат опит – като селски лекар, организатор на майчиното и детско здравеопазване в Добрич (бил му е и зам.-кмет), асистент в Клиниката по АГ на МУ – Варна.
Малко е да се каже, че описва спомени от интересния си професионален път и ги поднася на читателя затрогващо до сълзи, на един чист български език. Някои (едва ли не – всичките!) от тях може спокойно да бъдат филмирани. Особено затрогващ е образът на белия сляп кон, с който, впрегнат в двуколка, обикаля 11-те добруджански села, за които отговаря. Тук има дори повей от безсмъртните йовкови разкази “Ако можеха да говорят”. Да не говорим за още по-вълнуващите случаи от невероятния живот на автора.
Въпреки безспорните му качества, не го представят за хабилитация, само защото е… безпартиен. А и – син на свещеник (когото след 9 септември фанатизирани ремсисти търсят у дома му, за да го разстрелят пред децата му – защото е преподавал “Вероучение”; добре, че е отсъствал в този момент…). Това са все непростими грехове, според тогавашните управляващи. Но със своите знания и умения д-р Аврамов, един от всепризнатите пионери на българската гинекологична ендокринология, е професор в очите на своите колеги и пациенти.
За тази книга вече писахме в предишния брой. На представянето й присъстваха не само много негови колеги, но и много жени и дори порасналите им деца, спасени от д-р Аврамов; та той е буквално техният втори баща! Така то се превърна в едно тържество на Медицината и Духа.
Позволяваме си да насърчим и други колеги, вече пенсионирали се (макар че лекар-пенсионер няма!) да напишат и издадат спомените си – за да служат те като мост между старото и новото поколение, което, уви, е вече неизлечимо “заразено” с меркантилизма, нахлул безпардонно в нашето здравеопазване. Имаме примера на гастроентеролога проф. Лукан Балабански, на ревматолога проф. Златимир Коларов, на пловдивския професор по АГ Тотьо Пиперков, на педиатъра от Мездра д-р Герго Цонков (също над 80-год.) и др. Вероятно е време да обособим нов жанр в документалната публицистика – “лекарска мемоаристика”, която е не по-малко вълнуваща и въздействаща от революционната, военната и партизанската, защото е автентична и, най-важното – човеколюбива. Да не говорим за Арчибалд Кронин, Антон Чехов и Аксел Мунте, които са световните върхове в медицинската белетристика.
Д-р Иван Аврамов, този свят Човек и Лекар, целунат от Бога, влюбен в Пловдив, в Добруджа, във Варна и морето, в цяла България, всеки ден, след задължителната утринна гимнастика, сяда пред компютъра, за да пише новата си книга.
Бог да благослови него и цялото му семейство!
Честит празник и да хилядиш, колега Аврамов!
