Перспективи за Балканско сътрудничество на медиците
Шестият Балкански конгрес по история и философия на медицината се проведе в Пловдив на 23-24 октомври 2015.
Тематичната програма на конгреса бе впечатляваща колкото със своите интересни исторически изследвания, толкова и с философско-методологичните анализи на актуални проблеми на медицината в Балканския регион. Водеща идея в докладите и дебатите на конгреса бе необходимостта от по-дълбоко стратегическо осмисляне на мисията, целите и нерешените пролеми на медицината в условията на всеобщи здравни реформи.
За да се получи една по-конретна представа за форума заслужава да се цитират някои от най-интересните заглавия на доклади: „Лекарската професия – защо избирам, как разбирам, защо емигрирам” (С. Бекярова), „Хипократ и европейската идентичност” (В. Николова), „Персонализираната медицина в исторически контекст” (В. Тананска), „Граждански и военни болници” (Н.Сари, Турция), „Социалните здравни неравенства” (Н. Фесциева и екип), „Здравна политика – здраве за обществото или здраве за бизнеса” (И. Милев), „Медицината преоткрива себе си” (В. Борисов), „Необходимост от комплементарна и алтернативна медицина” (К.Акинделе), „Отношение към ин-витро в България и Турция – сравнителен анализ” (Айнур Аско, Турция) и др.
Разнообразието на тематиката на докладите се фокусираше върху разбирането за историята не просто като наука за миналото, а наука за развитието и за необходимостта всеки исторически анализ да намери своя философска интерпретация и оценка.
Съвременната медицина като наука и практика има витална нужда от подобни историко-философски анализи. Редица от докладите показаха колко полезно е да се погледне рестроспективно върху развитието на медицината и здравеопазването, за да се формира една по-ясна визия и обосновка за бъдещите тенденции. В този контекст особено впечатляващ бе презентацията на доц. Тодор Черкезов за социалното значение и борбата с туберкулозата в регион Кърджали за сто годишен период. В своя мащабен анализ авторът убедително показва как „социалните неравенства в достъпа до образование и здравеопазване, недостатъчните социални услуги, безработицата и стресът, намаляват имунозащитните сили на организма и отново връщат на дневен ред заболявания като туберкулозата – позадрямала като масовост, но тлееща и винаги в готовност за нова атака”.
Докладът на Иван Милев „Здраве за обществото или здраве за бизнеса?” бе ярък концептуално-исторически анализ, фокусиран към проблемите на днешния ден. Авторът търси отговор на въпросите защо, въпреки въвеждането на нови стратегии, системата е твърде тромава, неефективна и скъпа; доколко здравната политика в България се е превърнала в инструмент за обслужване на частните интереси на бизнеса и доколко е запазила ценностите и фундаменталната си същност?
Историческите анализ в Балканските страни показват както много сходства, така и специфични различия в развитието на националните здравни системи. Изясняването на тези сходства и различия би допринесло за по-адекватни и ефективни здравни реформи в този регион.
На конгреса бе избрано ново ръководство на Балканската асоциация по история и философия на медицината. За президент на асоциацията бе избран българският учен проф. Веселин Борисов, международно известен експерт в тази проблемна област. Досегашният президент акад. Миладин Апостолов ще бъде почетен президент на асоциацията, а за генерален секретар бе избран доц. Петър Горненски.
Участниците в конгреса изявиха своята ярка мотивация и готовност за активна колегиална комуникация и по-тясно творческо партньорство между изследователите в областта на историята и философията на медицината в интерес на бъдещото позитивно развитие на националните здравни системи в балканския регион.
Доц. К. Никифоров, дм
