Стара мечта на социалмедиците (проф. Миладин Апостолов, проф. Веселин Борисов) е в София да има Музей на българската медицина (защото той отдавна съществува във Варна).
Ето, че Катедрата по клинична медицина (намира се в УМБАЛ “Александровска”) създаде свой отделен – ще го наречем само “кът”) на своята история. Учреден е от вдовицата на незабравимия доц. Милчо Шишенков – д-р Нина Шишенкова, алерголог в УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ), със съдействието на професорите Тодор Шипков, Климент Цачев и новия ръководител на Катедрата – проф. Добрин Свинаров. В няколко рафта зад стъклени витринки са изложени стари лабораторни апарати, грижливо събирани от доц. Шишенков (запазени и предоставени от вдовицата му); този кът фактически се превърна и в малък реквием за самия него. Спомоществовател е фирма “ПЕРФЕКТ МЕДИКА” за апаратура за клинична лаборатория, чийто представител в Стара Загора г-н Бенчо Деков бе специален гост на откриването.
Когато кажем “Клинична лаборатория” се сещаме преди всичко за чл.-кор. проф. Константин Чилов (1898 – 1955), който е нейният всепризнат основател. Роден в родопското село Карлуково (дн. Славейно), Смолянско, той започва да следва първо право, после се прехвърля медицина в новия МФ – София, но още след първата година пожелава да се прехвърли във Виена. Най-големият му брат Никола (в семейството са 6 братя и 2 сестри), виден български индустриалец, собственик на химическите заводи в Костинброд, се съгласява да го издържа, при условие “да не се занимава с жени и политика”.
Дипломира се през 1925 г. работи при професорите Васил Моллов (първия български професор по медицина) и Стоян Киркович; ; от 1946 г. завежда Катедрата по вътрешни болести на МФ – София. Редовен професор от 1946, чл.-кор. на БАН – от 1948 г. Приет е и за академик, но след светкавичната намеса на асистентката му Сибила Радева, която посреднощ изтичва в ЦК на БКП, името му не излиза във в. “Работническо дело”; “вината” му е, че е “буржоазен лекар”, завършил във Виена, брат на капиталист…
Проф. Чилов написва над 250 научни труда, немалко от които – директно на немски език, във всички области на вътрешната клиника – кардиология, гастроентерология, ендокринология, хематология, нефрология, пулмология, метаболизъм, дори тропически и инфекциозни болести. Написва и първите 2 тома от фундаменталния си труд “Вътрешни болести” (третият остава недовършен поради ранната му кончина), но и първата по рода си у нас монография “Основи на клиничната лаборатория”, която претърпява 5-6 издания и му отрежда мястото на основоположник на българската клинична лаборатория.
В негова памет през 1998 г. създадохме “Чилови дни”, тържествената част от които се провеждат в единствената Къща-музей на лекар у нас в родното му с. Славейно; на което дадохме уникалното звание “Свещено място на българската медицина”; също по наше предложение името му носят улица в кв. “Динабад” и Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска”.
Заболял от рак на дебелото черво, проф. Чилов изнася последната си лекция (декември 1954) на тази тема. Почива в края на м. януари 1955 г. Гробът му, пред които от 1998 г. провеждаме тържествената част на “Чилови дни” се намира в двора на Къщата-музей в с. Славейно. Догодина това ще стане на 21 май, събота.
Да си спомним още за наистина многострадалния проф. Йордан Тодоров, който беше и толкова незаслужено репресиран от комунистическата власт и… лежа няколко години в затвора по политически причини. Той също има своите чувствителни заслуги за развитието на клиничната лаборатория у нас; написа няколко учебника по темата.
И за проф. Дочо Дочев (р. 1928, с. Голец, Ловешко), дългогодишен главен републикански специалист и председател на Научното дружество, с над 200 научни публикации, ръководител на Катедрата (от 1975), професор от 1976. Той почина пред асансьорите на “Майчин дом”, на път за работното си място.
Както каза доайенът на клиничната лаборатория у нас проф. Стоян Данев: “Доц. Милко Шишенков беше много добър човек, приятел, специалист и колега.той трасира един нов, европейски път в клиничната лаборатория у нас по отношение изследването на урината – уроелектрониката. Нека да живеем и работим като него, не забравяйки стария латински постулат: “Мементо мори!”.
Ръководителят на Катедрата по клинична лаборатория проф. Добрин Свинаров закри тържеството с благодарност към спомоществователя ПЕРФЕКТ МЕДИКА и със знаменателните думи:
“Без памет няма нито настояще, нито развитие напред!”
