Повече от радостно и похвално е, че за своя мандат тройната коалиция е изразходвала 540 млн лв за ремонтиране на лечебните заведения в страната и оборудването им с нова модерна апаратура и линейки. Действително, сумата е впечатляваща, много национални центрове и регионални болници са реновирани, и това трябва да бъде запомнено и изтъквано. Но това достатъчно ли е?
Все по-тревожна е намаляващата квалификация на колегията. На практика само 22-23% от ОПЛ имат специалност по обща медицина и вече по закон нямат право да сключват договори с НЗОК, защото 40-то НС не им удължи 10-годишния гратисен период. Чувствително намаляват хирурзите, анестезиолозите, педиатрите, психиатрите, патоанатомите, съдебните лекари, медицинските сестри. Това вещае катастрофа за българското здравеопазване в близките 5-8!
Сега добре би било да се инвестира предимно в квалификацията на колегите! Недопустимо е те да си плащат за специализирането (4-5 години, средно по 1000 лв годишно!), през което време да работят и да дават дежурства, вкл. нощни, наравно с всички останали лекари в клиниките, а да не получават и стотинка за труда си, и то без да бъдат социално и здравно осигурявани! Изходът е единствено в осигуряването на необходимия брой клинични ординатури.
Безспорно, това би трябвало да бъде основна грижа на БЛС, но цели 20 години след възстановяването му – необяснимо защо! – неговите ръководители не са повдигали този въпрос!
Остава открит и въпросът с процента от БВП за здравеопазването. Досега той не е прехвърлял 4,3; стигал е дори до 3,9! А в страните-членки на ЕС е средно 8! Но в нито една от здравните програми на партиите-кандидати за участие в управлението, не намерихме планирания процент…
