“Поне 1000 легла за издъхващи от рак българи”
“Поне 1000 легла за палиативни грижи за онкоболните ще бъдат разкрити в ЛЗ т. г. Мярката се налага с промени в Наредбата на МЗ и със задължението болниците да осигуряват комплексно лечение на българите с рак – от поставянето на диагнозата и началото на терапията им до последната помощ, ако те издъхват. В момента у нас има едва около 100 такива легла, съобщи зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо ШАРКОВ.
Над 18 000 българи умират от рак ежегодно. Проблемът с липсата на специализирани легла за гаснещите пациенти е голям и ако близките им нямат финансовата възможност за частен хоспис (ок. 900 лв месечна такса, бел. Т. Н.), те издъхват по болезнен и недопустим за съвременната медицина начин. Всъщност 6000 легла ще бъдат осигурени в различни ЛЗ, които ще са за палиативните грижи, за продължителното лечение след преживян инфаркт, инсулт, тежки хирургични и ортопедични операции. Т. е. възможно е леглата за терминално болните да се окажат повече от 1000.”
В. “Труд”/20 февруари
КОМЕНТАР. Това е крачка в правилната насока и ние я приветстваме. Остава да се разкрие съответната КП в НРД/2016 г., който явно няма да бъде подписан от БЛС. Съмненията ни са в благоразположеността на НЗОК, която по принцип реже разноските си (с изключение когато става въпрос за фармацевтичния бизнес), особено –а лекарски труд. Остава въпросат: как да бъдат стимулирани лекарите и сестрите да работят за подобни здравни грижи. Само с призиви за човеколюбие тук няма да стане.
“Общинските болници не са създадени, за да печелят. Имало е нужда от тях и обществото е решило да ги изгради. На всички е ясно, че ние се издържаме от това, което заработим, за нас няма държавна дотация. Болниците са крайно необходими, без да са незаменими в бъдеще. Когато има алтернатива, която да изпълни нуждата и потребностите на населението, най-вероятно ние по исторически път ще се оттеглим от дейността. Над общинското здравеопазване от години виси дамоклев меч и при тези силно завишени критерии ние работим на предела на възможностите си. След ограничаване на дейността ни с около 50-60% няма да получаваме нищо.”
Д-р Неделчо ТОТЕВ, директор на Общинска болница – Чирпан, председател на Сдружението на общинските болници; в. “Форум медикус”/22 февруари
КОМЕНТАР. Прав е дълбокоуважаваният от всички нас д-р Тотев. Но алтернативата и сега съществува в закона, ние сме я посочвали много пъти и той я знае прекрасно: преобразуване на леглата в тези малки и неособено ефективни болници в легла за долекуване или превръщането им в МЦ с 10 легла. Въпросът тук е дали КП “Долекуване” ще бъдат добре финансирани. Цялата неразбория идва от раздутия брой легла, които социалистическата система бе създала (бяха над 110 000) и разкриването на болници във всяка община, независимо от броя на жителите й. В съвременния свят болничното лечение е концентрирано в градове, където има далеч по-големи възможности откъм квалифицирани кадри и апаратура.
А огромната язва на здравеопазването идва в порочния модел на превръщането на лечебните заведения в търговски дружества и, изобщо – на свещената професия Медицина в бакалска стока. Уви, така е днес:
“Живот без маска и без грим –
озъбено свирепо куче” (Вапцаров).
