Безнадежден случай

В реанимацията на Световната болница бе приета държава в безпомощно състояние – телесна и душевна кома. Лекари от Вашингтон, Берлин и Брюксел веднага я поставиха на командно дишане и се събраха на консилиум.

– Глухи сърдечни тонове, едва се чуват, със залпови екстрасистоли. Явно дълги години, поне четвърт век, е преживявала чести и остри стресови състояния, които са я довели в състояние до хронична сърдечна недостатъчност – каза единият.
– Няма кръвообращение – икономическо и морално. Дишането е повърхностно, с множество влажни хрипове двустранно. Кожата е суха, загубила е топлина – отбеляза другият.
– Много са я ограбвали, докараха ни я съвсем гола, смъкнали са й всички дрехи – как да се стопли? Я вижте какви са сухи гърдите й – много алчно са я цоцали и доили, до последна капка – рече третия. .- Не знам и как ще си плати лечението, ако изобщо прескочи трапа – джобовете ѝ бяха празни.
– Как се е докарала до това плачевно състояние? Няма ли си деца да се грижат за нея, да я пазят от грабители, крадци и измамници?
– По-вероятно е самите ѝ деца да са я съсипали така.
Дойде и болничният свещеник, намеси се:
– Аз ще я опея безплатно. Все пак, тя е преживяла цели 1340 години, минала е през кървави въстания, робство, кланета и не заслужава да си отиде така безславно. Кръвта ѝ е изтекла навън и няма кой да ѝ дойде не само на свиждане, ами и да ѝ затвори очите. Добре, че дойде да умре навреме, като християнка. Защото след 15-20 години ще я правят ханъма.

Comments are closed.