Животът ни е дар, не е обида;
Сънувах ли го? Или го живях?
Все някой ден и аз ще си отида.
Българийо, за тебе ме е страх!
Живей за всички! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега –
живей, приятелю, живей!
Евстати БУРНАСКИ
(В памет на неотдавна напусналия ни поет)
