Руско-турската Освободителна война коства на Русия над 40 000 жертви, повече от половината от които – починали вследствие болести, рани и измръзване. По начало в Манифеста на император Александър II, с който той обявява война на Турция, нито веднъж не се споменават думите “България” или “български народ”; целите му са ясни: разширяване на руската империя, стигане до проливите (ако пък може – и завземането им). И това е разбираемо: всяка велика сила си гледа интересите; никой няма да освободи никого заради черните му очи.
Александър II предварително се договаря в Райхщадт с владетеля на Австроунгарската империя Франц-Йосиф, че ако се създаде нова държава, границите ѝ няма да прехвърлят северното било на Стара планина. Така че Берлинският договор не разкъсва етническото пространство на България, а, за съжаление, просто възстановява договореността между двамата силни на Европа.
Княз Александър Батенберг подписва (“Държавен вестник”/10. 01. 1884 г.) Конвенция № 1144 “за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от руските войски в размер на 10 млн рубли и 43 копейки.” Сумата се равнява на 32,5 тона злато!
И, въпреки всичко: ние трябва да бъдем благодарни на Русия за освобождението си от кървавото турско робство!
Затова болшинството от нашия народ е настроен русофилски.
