С голямо учудване чух по “Хоризонт” дръзкото предложение на проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз: лекарите да предписват на пациентите си само генеричното име на медикамента, а аптекарите да преценят кой търговски продукт да им дадат. Защото нямало разлика между оригинала и генериката.
Да приемем, че е така, макар и с някои условности; не това обаче е темата на репликата ми.
Преди няколко столетия император Карл Велики е издал едикт, чиито постулати се помнят (и би трябвало да се спазват!) и до ден днешен:
“Лекарят няма право да продава лекарства, а аптекарят – да лекува!”.
Кратко, ясно и почтено.
Отговорността за лечението на болния човек се пада само върху неговия лекар! Вярно е, че аптекарят разбира повече от него от лекарства – за това е учил. Би могло – и няма нищо лошо в това – той да дава допълнителни указания и разяснения. Чудесно е, когато лекарят и аптекарят са своего рода тандем в лечението на пациента. Но водещ е лекарят!! Той знае много повече за състоянието му, за съпътстващите му болести, за чувствителността му към даден препарат и евентуалните странични действия. Болестите не се развиват еднакво, като по учебник, у всеки човек; това зависи от пола, възрастта, теглото и, както вече споменах – другите съпътстващи го болести.
И кой ще е отговорен, ако някое от страничните действия на медикамента се проявят: лекарят, който го е предписал или аптекарят, който го е избрал съобразно генериката му?
Не рядко се случва аптекарите своеволно да назначават или променят лечението – това просто е недопустимо!
Така че, проф. Гетов, с цялото ми уважение към братята-фармацевти и тяхната ерудиция – не искайте те да определят лечението на пациентите – това е право и задължение единствено на лекарите!!
Защото може да стане и опасно за болния човек!
И защото за лекарите той е пациент, а за аптекарите – по-скоро клиент.
И защото там, където Търговията влезе, Медицината излиза!
