Доц. Людмила Дерменджиева: “Накратко за моята фамилия…”

Вече е 82-годишна, но не си крие възрастта, не се срамува нито от нея, нито от изживяното и стореното за добруването на хората. Навремето я определих най-точно: като “чаровницата на столичното здравеопазване”. Тя му беше шеф. Ръководеше и него, и здравните синдикати, и Онкологичния диспансер, и 24-та Поликлиника. Навсякъде, където е работила, оставяше само усмивки, оживление и обич.

Напразно се натъжава, че годините ѝ личели. Суетата е присъща и на жените, и на мъжете. Душата ѝ обаче си остава същата – млада, слънчева, влюбена в живота и България. Какво друго да се очаква от зодия “Лъв”?

Издаде нова книга със спомени, с малко дълго заглавие – “Накратко за моята фамилия, роднини, приятели, колеги и съседи, за да знаят и помнят поколенията след мен”. Каква смелост да го кажеш: “след мен”! защото по-дългата част от Пътя е извървяна; ние, лекарите, го знаем най-добре и гледаме Истината в очите, колкото и да е горчива.

И колко смирено, трогателно и простичко до сълзи завършва:

“Благодаря на Бога за всичко, което получих в моя живот!”

Колцина от нас биха седнали пред белия лист и пожертвали 3-4 пенсии, за да оставят писмени следи за фамилиите, роднините и колегите – “за да знаят и помнят поколенията” след тях? Колцина са си изсипвали Преживяното в специална книга – да се пази като реликва от внуци и правнуци? Времето се търкаля неумолимо и ни смазва безмилостно – година след година, десетилетие след десетилетие. И никой не се е изправил читав из-под тежкото му колело.

Но хора като проф. Лукан Балабански, д-р Герго Цонков от Мездра, д-р Иван Аврамов от Варна, проф. Ганчо Папуров мислят за поколенията – и им оставят своите спомени, завети и поуки. Сред тези достойни българи и лекари е и доц. Людмила Дерменджиева..

Бъдете, всички вие, живи и здрави още дълги години, за да се радваме на вас и Споделеното!

Tags: , , , ,

Comments are closed.