С нечути стъпки в тъмен край отмина
денят, донесъл зной и знойна жад,
и свела небесата нощ пустинна,
лей сълзи над притихналия град.
И в тази нощ, на тебе посветена,
под ромона приспивен на дъжда
заспива печалта ми, озарена
от спомена за твойто първо “Да”.
Димчо Дебелянов
