Глобализация и във футбола. Защо ли не ме радва “Лудогорец”?

Удоволствие ми достави играта и класирането на “Лудогорец” за евротурнира за Купа “Европа”, но защо ли не ме радва?

От 11-те играчи на терена (да добавя и двете или три смени) само двама са българи, и то – не от Разград. Всички останали – бразилци, румънци и пр. (Бога ми, нямам нищо против тях и народите им!), но това не са хора, излезли от нашите футболни школи, най-малкото – от малкото градче. Това са професионалисти, които са готови – и с право – да ритат за всеки отбор, който им даде по-голяма заплата (това им е препитанието на хората, а и то е до време, само 10-тина години), независимо дали е от Бимбилистан или остров Тамбукту.
Уви, така е и в повечето от останалите отбори – не само в България, но и в целия свят. Който има пари – купува най-качествените играчи и печели купите, който няма – пада.

Къде остана романтиката и почтеността, щом като изчезнаха и от спорта? Да ви припомня ли как едно време отборите си поддържаха собствени детско-юношески школи, където отглеждаха младите таланти, които после се вливаха в мъжките формации? Смяташе се за кощунствено, направо – предателство, да преминеш от един отбор в друг. Със седмици обсъждахме подобни кадрили и се възмущавахме на измяната; чувствахме се предадени, измамени. Спортът тогава бе въпрос на чест; играеше се за името на отбора или града.

Днес – пазаруване от Бразилия и Африка. Комисиони за брокерите и агентите. Наддаване. Надлъгване. Покупка-продажба. Вярно, играта стана по-интересна – но победителят не е честният спорт, с играчи, отгледани като пиленца – от инкубатора до полето. Играят не децата на отбора или града, а – наемници, чуждестранните легиони. Това не може да ме радва, нито да ме кара да се гордея с България.
Затова се и изкриви светът. Той вече не е същият. Това е “паричният свят”, по израза на Хайтов. Търговците отдавна нахълтаха в храма – на спорта, на изкуството, на медицината. Който няма пари – да загива.

Честито на “Лудогорец”. Не ви завиждам, напротив – поздравявам ви. И ви желая нови успехи на терена.

Но, простете ми – не мога да ви се зарадвам.

Comments are closed.