Винаги се радвам и вълнувам, когато видя мемоарна книга на виден наш лекар. Но “Минало и сегашно несвършващо” на видния варненски професор Христо ЦЕКОВ (вече 77-годишен; разбира се – продължаващ да работи!) е истинско събитие в лекарската мемоаристика.
Само 113 страници ситен шрифт – а внушаващи почит и признателност към българските Лекари. Овладял 5 тежки специалности – вътрешни, сърдечни, белодробни, ревматологични и онкологични заболявания, 20 години оглавявал Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести в МУ – Варна, създател на Клиниката по онкология към нея, зам.-декан на МФ, пръв създал в България нов терапевтичен подход за лечение на белодробната недостатъчност чрез прилагане на еритроцитоферезата, обучил хиляди наши и чужди студенти и десетки специализанти – кой друг колега може да се похвали с толкова много постижения? Да не говорим, разбира се, за десетките хиляди болни от Варненския край, преминали през ръцете му (работил е и като транспортен лекар в Каспичан, лекар на кораб, селски лекар).
Книгата си заслужава четенето; тя увлича с всеки свой ред, тегли читателя след себе си (подобен сладкодумник е и друг неуморим пишещ варненски колега, също в напреднала възраст – д-р Иван Аврамов, безупречен АГ). Оказа се, че във Варна има множество прекрасни лекари и професори, кой знае защо, по-слабо познати на обществеността и съсловието ни от софийските; въпрос на П. Р., изглежда.
Ето част от прозренията на проф. Христо Цеков, към които се присъединяваме безусловно:
“Всеки ден медиите започват с трагични новини, за да ни направят щастливи, че това не се е случило с нас. Нашият живот преминава в една примитивна посредственост, в която само завистта има място.”
“Оше Наполеон го е казал: “За да управляваш, трябва да развращаваш.”
“Българинът помни само лошото и забравя доброто – това е психологията на роба.”
“Бил Клинтън изрече крилатата фрама “Икономиката, глупако!. Моят отговор е: “Духовността и моралът, глупако!”
“Всеки строй е загивал заради морална деградация. Така приключи и “зрелият социализъм”. Обществото не може повече да се държи в окови. Няма вечна диктатура.”
“Ако съхраним интелекта, ще съхраним света. Ако оскотяването продължава, нищо не може да ни спаси.”
“Днес няма ново решение за света. За да има, трябва да се родят нови водачи.”
За медицината и здравеопазването у нас:
“Промените след 10 ноември нанесоха най-тежки поражения в здравеопазването. Всяко ново правителство извършва тотална смяна на здравната администрация от директорите на лечебните заведения, бордовете, здравната каса и надолу. Този български адет не е от днес, а от над 120 години насам.”
“Живеем в държава, в която на здравите не им се живее, а на болните не им се умира.”
“Ако една професия не е на нужното ниво, и най-добрият в нея няма нужната цена.”
“Семейните лекари получиха статут на ЕТ и се превърнаха в семейни диспечери.”
“Последва и най-голямото зло – клиничните пътеки. Няма по-голямо престъпление срещу болните и лекарското съсловие.”
“Клиничните пътеки нанесоха и продължават да нанасят поражения в 4 посоки:
1. Неизмерими беди за болния. При хоспитализиране трябва да се спазват стандартите за лечение само за това заболяване, за което са били приети, с определени дни за лечение. Ако имат друго страдание, след изписване трябва да бъдат отново насочени за него.
2. Трайна дисквалификация на лекарите, както и източник за корупция. Те трябва да приемат повече болни с КП, които имат добро заплащане- болниците, като търговски дружества, се стремят да разкриват дейности предимно със скъпо остойностени КП.
3. КП смазаха медицинското образование. Непрекъснато сме поставяли въпроса за специален статут на университетските болници. Не бяхме чути. Не можехме да задържаме болни съобразно учебния материал. Медицината е едновременно занаят и изкуство§ болните трябва да се видят, изследват и проследят.
4. Държавните болници умират; в тях се лекуват и неосигурени. Някой да е чул неосигурени да се лекуват в частни болници? Някой задава ли си въпроса защо мощни финансови структури създадоха частни болници, насочени само към скъпи КП? Непрекъснато се вдига цената на човешкия живот, и то – на обречения! Колкото по-безнадежден е случаят, толкова са по-скъпи лекарствата. Въведе се и “избор на екип”. Последният “бисер” бе въвеждането на “листа на чакащите”.
Всички тези “реформи” се извършват в движение, не се се обсъждат в лекарските среди, не се търси експертно мнение.”
Какво още да се добави към тези строги, но толкова справедливи думи на почитания професор?
Освен – благодарности и пожелания за здраве и нови книги!
