С изумление разбрах от медиите, че в столична поликлиника (пардон – сега им викат ДКЦ и са регистрирани, като всички лечебни заведения и общопрактикуващи лекари, по Търговския закон – а знае се, че там, където Търговията влезе, Медицината излиза) провежда в петък (в навечерието на изборите!), безплатни прегледи за гражданите от квартала. Няма лошо, ако отдолу на плакатчето не се мъдреха портретите на кандидат-президентската двойка. Директорката на поликлиниката излъга най-безсрамно от телевизионния екран: прегледите били планирани още от лятото (от юли – за ноември?!). Местната партийна шефка беше учудващо честна за политик: не отрече, че така се търси подкрепа от колебаещите се.
Помня от много отдавна.
Невъзможно беше за зав.-отделение в местната болница да бъде назначен безпартиен лекар, независимо от качествата му. В ОК на БКП решаваха кой да е главният хирург, терапевт, дерматовенеролог, физиотерапевт, старша или главна сестра. Членството в БКП беше индулгенция за диагностична непогрешимост и терапевтични умения.
Веднага след 10 ноември лекарското съсловие (то е част от своя народ), също като него се раздели.
Бившият директор на ХЕИ – Кърджали легнал от инфаркт в местната болница. Минавайки визитация, един от лекарите забелязал в ръцете му в. “Работническо дело”, издърпал го, навил го на руло и халосал болния колега-номенклатурчик по главата… Дни по-късно той получил втори инфаркт и починал.
Хирург ми се похвали, че по време на дежурства в спешния кабинет първо разпитвал пациентите си в коя партия членуват или, най-малкото, каква бюлетина ще пуснат в изборите за Велико народно събрание. Когато чуел омразната му партия, извършвал амбулаторната операция без упойка…
Политиката няма място в лечебните заведения! Но това не се изучава в лекциите по медицинска етика.
Пък и тя самата отсъства от тях.
И още нещо – епидемиологичната опасност при гласуването в болниците. Вярно, Конституцията дава право на всеки гражданин да пусне своя вот, но да се събират на едно място пациенти от няколко съседни болници (напр. в “Майчин дом” ходят да гласуват от близката болница “Св. Екатерина”) си е жив риск от разпространение на вътреболнични инфекции. Не вярвам подобна практика да съществува другаде по света.
На следващите избори тя трябва да спре!
Апропо – защо нито един от видните наши епидемиолози или директори на Регионалните здравни инспекции не надигна глас в защита на превенцията (предпазването) от разпространение на болести? Вкл. и по отношение множеството случаи от лайшманиоза в бежанския лагер в Харманли? Нямало било никаква опасност за местните хора? Това не е вярно! Тази паразитоза се среща в Южна България; лично аз съм я виждал като студент в Пловдив. Предава се чрез ухапване от флеботоми (малки мушици). Много ми е интересно как ще изпищят епидемиолозите, когато я видят у наши граждани. Да не говорим, че тези пришълци носят още характерните за страните си туберкулоза, хепатит, дизентерия, малария, СПИН. Не дай си, Боже, да дойде и някоя ебола!!
Изобщо – по отношение предпазването от инфекциозни болести не само България, но и целият ЕС постъпва крайно неразумно.
