Така каза, самокритично, отиващият си (слава, Богу!) президент на най-мощната страна в прощалната си реч. Не може да му се отрече – сладкодумен е. Но една политика не се прави само с голо слово, а с политики в интерес на хората, не – на алчните олигарси.
Безумните войни, които носителят на Нобелова награда за мир разпали в Близкия Изток и Северна Африка, потоците от бегълци, които заляха люлката на цивилизацията с прозрачното намерение да я унищожат, са все тъмни петна, които падат върху този човечец, най-несполучливия (заедно с Буш-син) ръководител на първата световна сила. За тези си неуспехи неудачникът не обели нито дума. Удобно е да мълчиш за провалите си, но не е нито честно, нито морално. Кръвта на стотиците хиляди жертви, пролята именно заради провалената политика на този “миролюбец” крещи за възмездие. Кой ще му го даде?
“Затворили сме се в балон и не искаме да чуем тези, които не мислят като нас”, тъжно отбеляза той. Това поведение обаче важи и за повечето от нашите държавници и политици, в т. ч. и редица здравни министри и съсловни председатели, които са се оградили с високи стени, капсуловали са се и не приемат никого, освен ласкателите си.
Но да слушаш само себе си и тях – е пагубно и за най-добрите намерения и неизбежно ще ги доведе до провал. Лошото е, че това се отразява върху всички нас, върху цялото общество и държава.
