Проф. Иван Гаврилов е видна фигура сред водещите наши онколози. Началник е на Торакалната клиника в Специализираната болница по онкология. Известен е и с дарителството за десетки храмове.
Не само в родния си Монтански край.
Тук публикуваме част от интервюто му, което е дал пред сайт “Православие БГ”.
Аз съм вярващ човек. Но не пропагандирам сред колегите си да открият Бога. Ако си добър човек, ще бъдеш добър и в тази най-хуманна професия. Вече във все повече лекарски кабинети може да видите икони. И, бъдете убедени, повечето от тях са сложени с истинска вяра, а не – както едно време, когато по задължение окачваха портрет на държавния глава.
Моята вяра я получих като духовно наследство от моето семейство. Дедите ми са били ктитори. Когато възстановявахме църквата в с. Горна Ковачевица, изпитах голямо вълнение, когато открих, че иконата на Христос Пантократор е дарение от моя прадядо през 1893 г. Надписът гласеше: “За душевно и телесно здраве и за радост на внуци и правнуци.”
Първите болници в Средновековието са се появили в манастирите и монасите са били и лечители. Така че оттам е започнала да се развива медицината. Успешните лечители са били канонизирани – св. Пантелеймон, св. св. Козма и Дамян, св. Иван Рилски Чудотворец. Знаем и за великия руски хирург-владика – проф. архиепископ Лука Войно-Асенецки (1877 – 1961), който не се е боял от ЧК и КГБ да оперира пред огромна икона, а преди първия разрез да изписва с юод кръст върху тялото на пациента; лежал е и няколко години в ГУЛАГ, но на погребението му хиляди вярващи са чакали на опашка от няколко клм, за да изпратят своя обичан чудотворец-хирург в последния му път.
За мен лекарят е наместник на Бога пред болния (подчертавам – само пред Болния!). Затова е много важно той да има доверие в своя лекар, за да има успех в лечението му.
Вярата е много ценна за него.
Показността не е необходима, за никого не е от полза – нито за дарителя, нито за църквата. Чувствам се неудобно да кажа какво съм дарявал, само ще споделя, че страшно ме боли, когато видя разрушен храм. Също – и когато видя храм, който е обновен, но не се отваря; или пък се отваря, но няма хора или свещеник; или той пък по-добре да не е такъв. Боли ме, че не ценим това, което имаме, а първите християни не са имали храмове, но са служили на Бога и измежду тях са произлезли много от светците, които почитаме и до днес.
Щастлив съм, когато видя старец или дете да влиза във възстановени от нас храмове или да целува подарените икони. Това ти дава усещането, че има много по-силни неща от човешката злоба и алчност, които са вечни и ще надделеят над всичко останало.
Скоро дочух един разговор между двама възрастни мъже. Единият от тях сподели:
“Като бях по-млад се страхувах от смъртта; сега вече не ме е страх от нея, а от Бога.”
КОМЕНТАР. Няма какво да добавим към кратката изповед на уважавания български хирург и наш приятел, пламенен родолюбец и дарител (той дари и 2 икони на Свещеното място на българската медицина с. Славейно, които поставихме в Къщата-музей “Проф. К. Чилов” и в местната над 170-год. църква “Св. Илия”).
И ние сме щастливи, когато видим как на 19 октомври колегите си честитят съсловния празник, а в повечето от кабинетите им, които сме посещавали, е окачена иконата на св. Иван Рилски Чудотворец.
С Божията помощ и благослова на св. Иван Рилски Чудотворец да работим и вършим Богоугодни дела и през Новата 2017 година!
Амин!
