От големия български родолюбец проф. Иван Гаврилов (нац. консултант по хирургия на гърдата), научих следния покъртителен случай.
През Първата световна война един кон, на име Банник, служел в севлиевските казарми, зачислен във впрагя на оръдие. При артилерийски обстрел снаряд засипва землянката на командира капитан Димитър Попов. Конят изрива с копито пръстта и го спасява.
След края на войната отново е върнат в казармата.
Когато остарява, го продават в с. Сенник (на 7 клм от нея). И една сутрин го намират умрял до оръдието… Как е преминал, предусещайки приближаващата си смърт, тези 7 клм и е влязъл в казармата, та да намери и оръдието, която вярно и предано е влачел в битките, един Господ знае.
Трогнат от предаността на едно безмълвно животно, благодарният капитан Попов му издига паметник пред казармите с трогателен надпис: “Пътниче, постарай се да достигнеш нравствената висота на този кон!”.
Идва социализмът, и надписът е изтрит.
Е, всеки може да си отговори на въпроса: “Достигнали ли сме нравствената висота на този кон?!
