Не е необходимо да обяснявам какво означава (или – би трябвало да означава) за всеки българин святото Тефтерче на Левски. И в същото време – колко злокобни и разрушителни за бъдещето на Майка България са финансовите потоци на милиардера Сорос.
Та, навремето сладкодумецът Йордан Радичков е заявил в едно интервю, че сметките на Сорос били по-чисти от… Тефтерчето на Левски. Защо се е спрял тъкмо на подобно кощунствено сравнение, иди, че разбери. (Близко до ума е, че – вероятно – е получавал нещичко. Човешко е – всички ние се нуждаем от проклетите финикийски знаци, но, откъде-накъде, ще хвърля кални пръски върху нашата национална Библия?)
Изказването направило силно неприязнено впечатление на всички родолюбци.
Малко по-късно от Община – Добрич, която връчва, съвместно със Съюза на българските писатели, Наградата “Й. Йовков” настояли носителят ѝ за съответната година да бъде Радичков. От Писателския съюз обаче посочили Марко Семов и се обосновали с въпросното предателско изказване на номинирания от чиновниците.
Онези, макар да покривали финансово и наградата, и тържествата, с неохота отстъпили.
На тържественото ѝ връчване Марко Семов бил освиркан от група сини клакьори. Без да му трепне окото, балканджията-родолюбец оповестил, че връчва 2000-те премиални лв на Музея “Й. Йовков”. И ругателите засрамено млъкнали.
Прочее, да използваме този малък щрих от прекрасния живот на Марко Семов, за да припомним, че се навършиха 10 години от мъчителната му смърт (ракът ни отне и него) и помълчим за минутка в негова памет.
И нека СБП помисли за преиздаване на някои от пламенните му родолюбиви текстове.
