Това е заглавието на един стар съветски филм.
Отнася се и за нашата поредна предизборна обстановка. Толкова поредна, щото имам чувството, че главоломно стопяващата се България се намира в постоянни избори (подобно на перманентните сесии за студентите-активисти навремето).
Т. нар. епичен сблъсък между Корни и Бойко явно няма да се състои. На никой от тях не му се влиза между шамарите. “Купуването и продаването на гласове е престъпление” – това заклинание важи за всяка друга партия, не и за нашата. Всички са маскари. Само ние – на бял кон.
Тихо, спокойно, без никакви пререкания текат утрините в България 3 седмици преди изборите за 44-то НС, които се очертават като най-кротките. Нищо, че т. нар. бежанци се готвят за нов щурм. Че младежите ни масово емигрират. Няма безработица – има работни места, но не и желаещи да ги заемат. На никого не му се бачка за 400 лв. Неолиберализмът и глобализацията, на която служебният премиер толкова искрено се възхищава, обезлюдяват Родината ни, която скоро ще бъде само едно географско понятие.
Тези дни слушах бившия социален министър на Костов – Иван Нейков, който твърдеше, че нямало стопяване на българската нация – я, вжте, в чужбина сме около 2 млн. 2 млн, но повечето от тях няма да се върнат. И ако се задомят и раждат, то ще бъде ТАМ, а не ТУК. Но Нейков винаги е бил светъл оптимист, блазе му за ведрото настроение.
Друг нашенец пък изплака от Германия, че в града, в който работел, нямало да бъде разкрита изборна секция.
Гърция, дето е люлка на демокрацията, не дава права на своите граждани, които работят в чужбина, да гласуват. Щом не работят в своята страна и не плащат данъците си в нейната хазна, нямат право на глас. Мисля, че това е правилният подход. Но никой от т. нар. народни избраници няма да повдигне въпроса в Парламента: нали ще се разсърдят откровено протурските ни две партии, дето сами си ги узаконихме?
Хайде, да спрем дотука, да не нарушаваме тишината на нашите мартенски утрини.
Лека нощ, мили деца. И последното от вас да не забрави да угаси лампата.
