Напоследък всяка година около 3 март се повдига спор: дали това трябва да бъде датата на нашия национален празник?
Подемат го, обикновено, пишман-демократи, заслепени от диво русофобство. Император Александър Втори е започнал войната поради имперските си амбиции и никак не го е интересувала съдбата на нашия народ. Вярно е. Никой цар няма да жертва войници и средства за чужди, а само – за собствените си интереси. “Който ни освободи, той и ще ни пороби!”, е предупреждавал Левски (затова и граф Игнатиев не се е загрижил да го спаси от бесилката).
Райхщадското споразумение между руския и автроунгарския императори допускала създаването на “славянска държава” (не казват – “българска”), не по-долу от южния склон на Стара планина. Платили сме и 10 млн златни рубли на Русия като компенсация за разноските и хилядите ѝ жертви (колко са – никой не казва с точност: според някои – 12 000, според други – 42 000, според трети – 72 000, а комунистите направо посочваха изумителната цифра 120 000).
Вярно е и друго: че Берлинският конгрес възстановява споразумението от Райхщад и анулира Сан-Стефанския предварителен договор като нищожен; така разпокъсва териториите, населени с българи (ок. 220 000 кв клм, поред Цариградската конференция/декември 1876) на 5 части. Не случайно Стамболов е обмислял “връщане” на Освобождението, а Антим Първи е нарекъл Русия – “Врагът”.
Но – така или иначе, сме придобили Свободата!!
Така че ако нямаше 3 март, нямаше да я има България. Може би щеше да бъде възстановена след Първата световна война, когато Германия, Австро-Унгария и съюзницата ѝ Турция я губят, но в историята няма “ако”.
Затова ми е толкова странно как някои крещят за други дати; появиха се и брадясали, подпухнали от цигари и алкохол типове, които заявиха, че Трети март не е техният празник (може би е 1396 г.?).
Нека пишман-демократите си спомнят как пищяха от радост, задето 3 март бе обявен като национален празник от техните седесари, най-вече, защото Желю Желев е роден на тази дата. Нещо повече – на митинга по повод Освобождението се виждаха повече плакати “ЧРД, Жельо”, отколкото “Да живее България”.
