Смяна на пола – колко практично

Колегата д-р Станислав Русев възмутено ми изпрати информация за някакъв хирург, който сменил пола на свой пациент по негово желание. И ме попита: “Този чел ли е Хипократовата клетва?”

“Няма да давам нищо вредно!”, пише там, наистина. А основният постулат на татко Хипократ е: “Примум нон ноцере!” (“Преди всичко да не се вреди!”).

Така е. Но в случая пациентът (вероятно – травестит) го е пожелал, а хирургът – изпълнил; това му е работата, пък и – защо не, нали се заплаща, като всеки труд?

Няма нищо укорително. Навремето един провинциален хирург, мисля – от Ардино, клъцна атрибута на един Адриан и той стана тя. Извървя се де що имаше журналист от жълтата преса; снимаха в едър план нещастното отстранено парче, поставено в буркан от туршия… Години наред пациентът/ката даваше интервюта и споделяше щастието си.

Но мисълта ни е за друго. Че все повече мъже стават все по-женствени. Нямам предвид сексуалното поведение или проклетата ЕД (еректилна дисфункция), а покорното положение (колянно-лакътно или отдолу в мисионерската поза) пред властимащите и господарите от Брюксел или Вашингтон. Вярно, смяната на пола при държавниците е изгодна и носи само ползи. Но за самите тях и богопомазаните им семейства.

Така че – смяната на пола в обществения и политически живот е доста изгодно. И за пациента, и за хирурга му.

Крайно време е поне на предстоящите избори да покажем всекиму къде му е мястото в креватните (чети: обществените) взаимоотношения.

Comments are closed.