Уважаеми колеги,
Позволявам си да ви предложа:
# СБП да стане деен стожер на духовността и родолюбието, както и на морала и естетиката, а не да съществува просто per sе (за себе си);
# Първостепенна задача на СБП за 2017 г. да бъде: чрез обособяване на наше парламентарно лоби да се приеме Законът за българския език (виждате попълзновенията за признаване на турския език за втори официален, което е истинска заплаха за националната сигурност и държавната ни цялост!);
# Да бъде излъчен 4-5-членен състав, който да сформира това парламентарно лоби и да провежда редовни делови срещи с нашите държавници и министрите на културата и на образованието, като настоява не само за ускорено приемане на Закона за българския език, но и за преобладаване на родолюбивата тематика и на произведенията на български автори в училищното образование;
# По темата да се дават редовни пресконференции, да се свикват конференции, кръгли маси и пр. и да се дават изявления, защото без медийно отразяване и широка обществена подкрепа не става нищо;
# Да настояваме ДДС за български произведения да отпадне или поне чувствително бъде намален, както е по целия цивилизован свят по отношение съответната национална литература;
# Чрез спонсорски договори с 1-2 банки да издействаме добавки към пенсиите на членовете с най-ниски доходи и спонсориране на родолюбива литература;
# Да се разшири кръгът на аптеките (засега – само 3 в София), които да отпускат лекарства и медицински изделия на наши членове с издействаната от нас 7% отстъпка; да се търсят и други малки, но важни битови облаги за тях;
# Кандидат-членовете на УС да заявят какви полезни идеи ще предложат за осъществяване – иначе защо го искат, само да изпишат поста във визитките си ли?
Коментар. Поне 5-6 подобни инициативни писма сме пращали и до УС на БЛС, без да сме получавали никакъв отговир, пък дори и отрицателен.
Интересни преобразувания стават с някои деятели, независимо от съсловието им, когато се доберат до отговорни постове: не обръщат никакво внимание на нижестоящите. Дали са чели “Приказка за стълбата”, последното гениално творение на Смирненски? Или – просто са я (ни) забравили. О, колко хубав е светът, погледнат отгоре…
За тях ще цитираме началото на стихотворението “Животът” на Павлина Павлова (дано прочетат поне него…):
Между възторг и отчаяние минават нощите и дните.
Животът ни прилича на гигантско Виенско колело.
Негоре щом летим –
възторжените чувства ни помитат,
а спускането нанадолу
е като падане с пречупено крило…
