Преди 100 години в епичната битка при Завоя на Черна пада, улучен от вражески шрапнел, безстрашният полк. Борис ДРАНГОВ, емблемата на българския пълководец, безпаметно обичащ Отечеството.
Ще си позволим да цитираме негови мисли от малката му книжка “Помни войната! Съвети за строеви офицери”, вместо шепа пръст на могилката му. И като размисли за днешния ден – за България, Европа и света. Без преувеличения – и като четиво за техните премиери и президенти.
“Две смърти няма, без една не може”, с това определение (някои го приписват на Раковски) окуражава той войниците си преди атака.
“Войната е неизбежна. Докито един тегли, друг не добрува. За да може един да крепне, потребно е друг да слабее. Сгази, за да не бъдеш сгазен – е върховен закон на земята.”
“Войната е безгранично насилство. Не бъди милостив, за да бъдеш жив. Който падне е всякога виновен. Колкото врагу е по-зле, толкова нам е по-добре. Царю и роду служи и за себе си не мисли!”
“Най-силни началници са човековъдци. (т. е. тези обаятелни лидери, които приобщават хората около себе си и умеят да ги поведат след себе си, бел. Т. Н.)”
“Човек отива на бой не за борба, а за победа. Той се бие дотогава, докато вярва, че ще победи. Много малцина са тези, що са готови да се бият за дело, изгубено безповратно.” (Помислете тук за отчаянието, обхванало днешните хора, които виждат, че надеждите им за справедливост и правда са се изпарили през безконечните тягостни и фалшиви над 25 години на “преход” и “демокрация”, чети: безкрайни грабежи, лъжи и измами, бел. Т. Н.)
“Вековете не измениха човешкото сърце. Побеждава врага оръжието и даже не ръката, що го държи, а сърцето, що тупа в юначни гърди.”
“В бой човек има само един истински враг – страхът. От страх и умният губи ума си. Да усещаш страх, не е срамно, защото е естествено; срамно е да не го надделееш. Страхливец е, който показва страх; юнак е, който го надвива. Изплашеният е полуразбит.” (Нима всичко това не важи за тежко болния? Не му ли се внушава кураж, битката с болестта и смъртта може да бъде изгубена. Колко колеги спазват тази златна максима?, бел. Т. Н.)
“Залагай на храната! Ако войникът е сит, всичката работа е добра.” (Нима същото не важи и за достойното заплащане труда на лекаря и сестрата?, бел. Т. Н.)
“Залягай за болните, често ги посещавай и насърчавай. Нищо тъй не насърчава силите на болния, както участието на любимия началник. Сближи се с войникабъди му верен другар. Дели с него радост, скръб и тегла. Беседвай често с него. Повдигай духа непрестанно..” Тези думи важат с пълна сила за лекуващия лекар, бел. Т. Н.)
“Канцеларщината изяжда войската!”, възкликва той, възмутен от бюрокрацията. Нима не можем да перифразираме: “НЗОК изяжда Медицината!”?
Ето какъв юнак сме имали, по нравствена сила, родолюбие и дух сравним с Левски, Бенковски, Раковски. Дълги години той бе умишлено забравян и неспоменаван (трябваше да имаме други герои: Димитров, Ленин, Живков). Добре, че накрая Добри Джуров се сети за него и вдигна позорното мълчание върху фигурата и делата му.
Бог да прости юнака полк. Борис Дрангов!
