До гуша ми дойде от измамници – телефонни, улични, всякакви.
Цигани, които се правят на виртуозни цигулари, “свирейки” на декоративни инструменти на плейбек.
Спиращи хората навлеци, навиращи в очите им снимки на “болни” деца – събирали пари за “лечението” им.
Тези дни – нови находчиви измамници. (Не се уморява творчеството им; трябва да им се признае – имат богато въображение): събирали пари за клубове на глухонеми. Самите просяци – интелигентни, добре облечени; само мучат и се правят на неми…
С ушите си ги чух как дружески си говореха на една пейка на бул. “Витоша” и си разпределяха зоните в централната част на София.
Сигурно утре ще видим и “слепци”, тропайки с бастунчета.
Помните ли Иполит Матвеевич Воробянинов от “Дванайдесетте стола”, който, под давлението на великия комбинатор Остап Бендер се правеше на сляп просяк?
До гуша ми дойде да ни правят на улави, наистина! Не ни ли стигат държавниците?
И – няма ли общинска полиция?
