Голяма гордост, велика радост: проведе се и Десетият юбилеен гей-парад.
Хиляди ентусиазирани обратни отново заляха София; редом до тях крачеха посланици на евроатлантическите ценности.
Защо го правят, защо предизвикват останалите, които сме преобладаващото мнозинство – та нали те са не повече от 3% от населението?
Били сме им отнемали правата. Че нали си намират работа, кой ги пита какви са, що са? Важното е да работят квалифицирано и честно.
Едно време милицията ги биеше, даваха ги на съд, осъждаха ги. “Коскоджамити съдии, а се занимават с нашите дупетии…”, беше казал Парцалев. И, още: “Г.зът си е мой и мога да правя с него каквото си искам.”
Прав е. Няма перверзия, когато има взаимно съгласие и не се използва насилие или служебна или финансова зависимост.
Потресе ме още нещо: някакви “мъже, които обичат мъже”, според определението на СЗО, мъкнеха огромен плакат: “Бог ни обича!”
Не ви обича, момчета, пардон – момичета. Обича ви само Хелзинкският комитет. И Столична община, която предпочита да дразни гражданите със здрави семейства и деца, за да ви угоди.
Напротив – Бог заповядва на Мойсей: “С мъжко да не лягаш като с женско; това е гнусота. И двамата да се убият.”
Жесток е бил Господ-Бог към вас, аз не призовавам да се изпълнява повелята Му. Напротив – живейте, наслаждавайте се един другиму.
Но не ни натрапвайте вашата сексуална ориентация, която не дава най-важното – Живот! И не искайте да си осиновявате невинни дечица – защото ще ги приобщите към себе си, а вероятно и ще им се наслаждавате.
Просто – бъдете такива, каквито сте, но не вдигайте шум.
Нашите исконни християнски ценности са: здраво равноправно семейство на мъж и жена.
Това иска Бог.
Нека Му се подчиним.
