КОПИЕ: В. “Стършел”
КОПИЕ: Боил БАНОВ, Министър на културата
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Пиша ви като писател и любител на театъра.
Напълно подкрепям мнението във в. “Стършел” “Аскеер не звучи гордо”. Нещо повече – то звучи и нелепо, дори обидно за българина.
Явно обаче е придобило гражданственост и не дразни театралите, дори и министрите на културата.
Раздаването на награди на изявени артисти и режисьори е чудесно, но наистина е частично опорочено още в началото с това име.
Ние, които искрено обичаме тях и талантливия български театър, ще си позволим да им дадем една идея.
Не намираме за по-подходящо от “Аскеер” предлаганото от “Стършел” – “Войскар”.
Защо не се сетим за Добри Войников (1833, Шумен – 1878)?
Той е основателят на българския театър и, безспорно – първият български режисьор. Автор е на прекрасната неувяхваща комедия “Криворазбраната цивилизация” (1871). Издал е “Ръководство по словесност” (1974), което звучи свежо и до днес. през 1865 г. основава в Браила първата българска театрална трупа (просъществувала до 1871), където за пръв път играят и жени. Поставя пиеси още в Букурещ, Гюргево и родния си Шумен. Един от създателите на Българското книжовно дружество (1869, днешният БАН). Покъртителен е краят му. По време на Освободителната война основава сиропиталище в Търново, но там се заразява от коремен тиф от свои питомци и почива, едва 45-годишен.
Преименуването на Наградата “Аскеер” във “Войников” ще бъде не само естетично, без да губи значението на създателя ѝ – Театъра на въоръжените сили, но и ще окаже заслужена почит към делото и паметта на първия наш театрал, драматург и режисьор.
