Не, не става реч за знаменитата глава от емблематичния най-български роман.
Случайно попаднах на една телевизия, денонощно бълваща кичозната си чалга. Концертната ѝ дирекция имала някакъв юбилей. Та организирала грандиозен концерт – къде? На площада пред Катедралния Храм “Ал. Невски”. Там, където преди 27-28 години се събирахме на митинги и наивно се радвахме на демокрацията, дето щяла да ни направи “свободни, а не робове”. (Какво дойде, вместо нея – е въпрос, на който всеки може да даде своя отговор.)
Кой е разрешил на тези чалгаджии да се гаврят с антиизкуството си пред най-свещения ни храм, също е отделен въпрос.
Потресе ме друго: площадът бе препълнен с деца, юноши и девойки, които знаеха наизуст всички, повтарям – всички! – тези блудкеши и ги пееха с пълно гърло. Особено бяха въодушевени от песента “Пиян съм”. Нея направо я скандираха.
Бъдете сигурно: никой от тях не би изпял и две строфи от “Стани, стани, юнак балкански”, “Тих бял Дунав” или “Де е България”.
Колко пъти предлагах на просветните министри да въведат тези песни задължително да се пеят преди началото на учебния ден.
Никакъв отговор, дори и да ме наругаят (сигурен съм, че са го правили на ум).
Завчера беше 9 юни. Попитах няколко младежи: свързват ли тази дата с някое историческо събитие. Дадох им и жокер: годината – 1923.
Никой не можа да се сети.
За какво ходят на училище, на какво ги учат?
Съвсем сме се опиянчили, дами и господа, другари и другарки.
Че нямаме армия, а и никой не иска да става професионален войник (5000 души недокомплекс) е ясно. Задължителната военна служба, за която бълнува новият военен министър, е просто химера – забравете: нямаме пари за оръжие, за заплати, за казармени помещения (старите ги разбиха и разграбиха), за храна на личния състав.
Тогава – кой ще пази България – тези, дето знаят само “Пиян съм” ли?!
Съмнявам се дали и Бог ще иска.
