Много сме живели, много помним…
Навремето имаше един президент на Южна Корея – Ли Син-ман; даже пишеше и стихотворения; издаде и няколко стихосбирки (не съм ги чел). Но като държавник беше диктатор. Та някакви типове от опозицията се оплакали на покровителя му Джон Фостър Дълес.
“Вярно, че е кучи син – отговорил шефът на ЦРУ. – Но наш кучи син.”
И го търпяха още дълго време.
През май 1982 г. в. “Народна култура” публикува статията ми “Унижение през целия ден”, в която заявявах, че българският лекар е най-мизерно платеният лекар в света – ерго, трябва да му се повиши заплатата и отново да му се разреши частната практика (това бе много мръсна дума в годините на застоя). Акад. Малеев (тогава той колеше и бесеше в българското соц-здравеопазване; не случайно прякорите му бяха Мале-Мале-Малеев и Аятолах Малеви) побеснял. И казал на главния редактор на в. “Здравен фронт” (където си вадех хлебеца като редактор) Георги Димушев: да прави, да струва, до три дни Найденов да го няма…
Извика ме този човек (беше и партиен секретар на малката редакцийка) и ми каза, гледайки ме по чекистки “прямо в глазами”:
– Не те обичам, защото не си наш, но те уважавам, защото пишеш хубаво и честно. Хайде, пусни си молбата за напускане, че да те уволним по чл. 29, буква “а”, иначе ще трябва да е по буква “в”.
Останах много изненадан. Казах му:
– Зная буквите “а” (взаимно съгласие” и “г” (дисциплинарно), но каква е тази буква “в”?
То било “вълчи билет”, сиреч – политически неблагонадежден; не можеш да работиш повече като журналист.
Естествено, че си пуснах молба за освобождаване по буква “а”. Но другите думи на Димушев – “не си наш”, запомних завинаги.
Хем “кучи син”, хем – “не наш”; лошо е.
Та тези дни си спомних тези изрази при опитите за оневиняване на говорителката на МВнР Бетина Жотева, която жестоко наруга несъгласната – видите ли, как е възможно?! – с политиката на правителството журналистка Къдринка Къдринова.
Да, постъпката е недостайна.
Но – Бетинчето е наше момиче. Лошо, неадекватно, недипломатично – но: наше!!:
Председателката на СЕМ побърза да я оправдае: изпуснало си нервите, детето невинно. Скочи като Матросов на бункера и самата външна министърка: да, нетактични били думите, но и тя самата щяла да ги изкаже…
Може би се връщат тоталитарните времена, госпожи демократки?!
Нищо, простено ви е.
Нали сте наши.
