Стеноза на анастомозата на лявата a. mammaria interna към left anterior descendent, причинена от ексцесивна инстент пролиферация
Димитър Петков*, Васил Папанчев, Боян Баев, Генчо Начев
В тази публикация описвам случай с пациентка на 70 години, претърпяла стентиране на left anterior descendent (LAD) и ствола на лявата коронарна артерия (left main coronary artery; LMCA) поради сигнификантни стенози. Няколко месеца след стентирането пациентката беше оперирана в УНСБАЛ „Св. Екатерина”, поради развитието на инстент рестенози.
Извършен беше аортокоронарен байпас (coronary arterial bypass grafting; CABG) с left internal mammary artery (LIMA) към LAD и автовенозни графтове към останалите артерии. Един месец по-късно пациентката беше приета отново, поради възобновяване на ангинозната симптоматика. Контролната ангиография показа стеноза на анастомозата на LIMA към LAD.
Беше направен неуспешен опит за дилатиране на анастомозата, поради което се извърши re-CABG операция. Анастомозата на LIMA към LAD беше отворена и инспектирана. Беше намерено, че ексцесивната интимална пролиферация от дисталния край на стента, имплантиран в LAD, ангажира и оклудира анастомозата. Беше извършен байпас със сегмент от vena saphena magna, която беше анастомозиран „край в край” за дисталния край на LIMA и „край в страна” за LAD.
Към настоящия момент, дванадесет месеца след втората операция, пациентката е в добро здраве и без ангинозна симптоматика.
Можем да заключим, че пациентите с инстент рестенози са високо рискова група за CABG и, че тези пациенти могат да развият някой твърде необичайни усложнения, подобни на описаното тук.
Увод: В литературата са налице множество съобщения, които показват, че left internal mammary artery (LIMA) е графт на избор при пациенти със стенози на left anterior descendent (LAD), поради отличната си проходимост в дългосрочен план [1, 2, 3]. Въпреки тези отлични резултати и въпреки публикуваните guidelines не малък брой пациенти с многоклонова коронарна болест, стволова стеноза и/или стеноза на LAD се подлагат на стентиране [2]. При не малък брой от тези пациенти на определен последващ етап се налага извършване на аортокоронарен байпас (coronary arterial bypass grafting; CABG), поради инстент рестенози [2, 3].
В настоящата работа се описва рядък случай на стеноза на анастомозата на LIMA към LAD, причинено от ексцесивна инстент пролиферация.
Хирургично лечение на ехинококови кисти на сърцето. Представяне на 6 случая
Боян Баев*, Андрей Неутов, Румен Шик, Димитър Петков, Генчо Начев
Резюме
Увод: Ехинококозата на сърцето е много рядко, но много опасно заболяване, нуждаещо се от бърза и прецизна диагностика и адекватно и своевременно хирургично лечение.
Методи: В периода между 2000 и 2008 г. в УНСБАЛ “Св. Екатерина” са оперирани 6 пациента с диагноза ехинококоза на сърцето. Четири от тях са оперирани в условията на ЕКК и двама – без ЕКК. При двама от пациентите е извършено митрално клапно протезиране поради увреждане на митрален клапен апарат от хидатидна киста. При един от пациентите със съпътстваща киста на белия дроб се наложи да се направи десностранна лобектомия.
Резултати: Основни методи, използвани за диагностика, са трансторакална и трансезофагеална ехокардиография и КАТ. Всички пациенти успешно са преживели операцията и са без компликации при проследяването.
Увод: По данни на СЗО, годишно в света умират около 50 млн. човека, от които 16 млн. от инфекциозни и паразитни болести.
Ехинококозата е широко разпространена зооноза, причинена от Echinococcus granulosus. [1, 2]
Ехинококозата на сърцето е рядко срещано заболяване (0,01-2 % от всички регистрирани случаи) [3, 4]. По литературни данни вътресърдечна локализация на ехинокока е следната: 75 % – лява камера, 18 % – дясна камера, 7 % – междукамерна преграда. Предсърдната локализация на кистите е много рядка [5].
В тази статия ние представяме нашия опит в хирургичното лечение на сърдечната ехинококоза.
Дискусия: Много автори отбелязват задоволителни резултати от оперативното лечение на ехинококозата на сърцето [9-14].
Лечението на ехинококовите кисти на сърцето би следвало да бъде комплексно: радикална кистектомия в съчетание с химиотерапия. Резултатите от хирургичното лечение плюс химиотерапия са по-добри от консервативна терапия[3,11].
Средносрочни резултати при Off-pump (OPCAB) реваскуларизация на миокарда
Румен Илиев, Георги Тинов, Димитър Кючуков, Боян Баев, Димитър Петков, Генчо Начев
Резюме:
Целта на статията е да се покажат средносрочните резултати на миокардната реваскуларизация при пациенти с ИБС, претърпели раваскуларизация на миокарда с техниката OPCAB (Off-pump coronary artery bypass grafting).
Пациенти и методи: За периода май 2000 – август 2003 г. в УНСБАЛ “Св. Екатерина” бяха оперирани 1429 пациента с коронарна патология. При 243 пациента беше извършен OPCAB, при останалите 1186 – конвенционална байпас-хирургия с използване на ЕКК. Въз основа на сходни критерии пациентите бяха разделени в две групи всяка от по 216 пациента. От пациентите, оперирани OPCAB 169 (78.24%) бяха мъже, а 47 (21.76%) – жени.
Средна възраст в групата беше 55.38±9.234 г., а средната ФИ – 52.36±11.88%. Преобладаващата част от болните бяха диагностицирани като III или IV функционален клас по Канадската класификация. В предоперативните характеристики на двете групи (съпътстващи заболявания, НАП, инсулти, инфаркти и др.) нямаше статистически значими различия с изключение на броя на засегнатите съдове (пациентите с дву- и триклонова коронарна болест бяха повече в групата, оперирана в условия на ЕКК).
И при двете групи бяха използвани конвенционални оперативни техники. Като артериални графтове бяха използвани най-често LIMA (към LAD или RD-I) и/или RIMA (към RCA, RCx, RM-I или RIM). В групата, оперирана OPCAB бяха използвани стабилизатори Guidant (CTS) Ultima II и Medtronic OCTOPUS 2. Отчете се по-голям брой направени анастомози (3.1±1.00 срещу 1.48±0.65) и повече ендартеректомии (31.48% срещу 16.67%) в групата, оперирана с ЕКК (р<0.05).
Резултати: Не бяха намерени статистически значими разлики в преживяемостта на 1та, 2та и 4та година. Не се намери разлика нито в броя на постоперативните инфаркти, нито в броя на повторни перкутанни или оперативни реваскуларизации.
Заключение: Направените заключения въз основа на настоящото проучване показват, че средносрочните резултати при двата метода са идентични. Тази оценка се дава като се изключва първият месец след операцията, за да се избегне всякакво влияние на ранния следоперативен период върху средносрочните резултати. Така може да се твърди, че реваскуларизацията OPCAB е надежден алтернативен метод при хирургичното лечение на пациенти с ИБС.
Увод:
Исхемичната болест на сърцето, както и нейните усложнения са сред водещите причини за смърт както в България, така и в световен мащаб. Поради широкото разпространение на ИБС аортокоронарният байпас е най-често извършваната операция в сърдечната хирургия. Характера на коронарната патология често води до значително засягане на левокамерната функция.
Провеждането на аортокоронарен байпас при пациенти с увредена левокамерна функция е предизвикателство за хирурга, тъй като предварително уверения миокард при тези пациенти е по-чувствителен спрямо увреждащото действие както на самата машина за екстракорпорално кръвообращение, така и на клампирането на аортата. Литературните данни сочат, че между 1% и 5% от пациентите, подложени на байпас хирургия с клампиране на аортата, развиват усложнения – инсулт, зашеметен миокард, белодробен оток, кървене, ОБН, емболии и др.
Аортокоронарен байпас на “биещо сърце“ или т. нар. Off-pump coronary artery bypass (OPCAB) е алтернативен метод, позволяващ избягване на усложненията, свързани както със самото екстракорпорално кръвообращение, така и с клампирането на аортата.
