Ш-ш-ш-т, сега ще ви разкрия най-голямата си интимна тайна. Моля, плийз, пожалуйста, битте шьойн, сил ву пле, не я разкривайте никому, че ще ми се смеят хората: хич, бива ли толкова да съм изостанал.
Аз харесвам жени… Да ме извинят всички, които са разочаровани.
Да, падам си по жени, за жалост. Каква скука, каква простотия.
Целият свят се прехласва по обратните, само аз – глупакът, не си зная интереса.
И каква е тази наша сбъркана държава, колко е изостанала: още не е въвела гей-браковете, представете си. Прав беше онзи шведски (не швестерски) вицепремиер, който възмутено бе възкликнал: “Как може България да не е узаконила гей-браковете: това е позорно; но ние ще им го наложим.” Ще ни наложат, я, нали са демократи? И налагат със сила, а не с убеждение своите евроГейски евроатлантически ценности.
Ето я братска Германия, дето с нея два пъти сме яли бой в световните войни. И тя довчера беше изостанала: чак 15-та поред в ЕС узакони гей-браковете и правото на тези мили хора да си осиновяват дечица – защо не, толкова много ги обичат… В света тези достойни страни са вече 20. Първа поведе обратното хоро Холандия, през 2001 г. А ние – кога?!
Да си “мъж, който обича мъж” (по определението на СЗО, е чест и гордост: осигуряват ти охрана да си правиш парадите (и ги водят държавни ръководители – вземете пример от Трюдо, премиера на Канада, а посланици ги охраняват!), женят те под звуците на тържествени фанфари, радват им се, описват ги в тържествени паради.
Ликуй, германски народе! Скоро ще те последваме и ние, нали Меркел е нашият гуру.
А, не са се сетили още нещо: намериха се евродепутати, които призоваха да не се употребяват думите “майка” и “татко”, защото в еднополовите бракове това било невъзможно: кой, аджеба, е бащата, коя е майката? Трябвало да се използва определението “родител”.
Вероятно тези хора, когато ги боли нещо или умират, не викат “Ох, майко”, а – “Ох, родителко…”
Така че – разбрахме се, нали?
Никому нито дума, че харесвам жени.
Трябва да вървим с крак във времето. По левия тротоар.
