По телевизията излъчиха репортаж за кмета на малък тракийски град, срещу когото е заведено следствие, задето почти всички от обществените поръчки са били спечелени от фирми на негови роднини. Позната история в стил “Батко и братко”, в която, знаем, честните магистрати не намериха виновни.
Повече впечатление ми направи равнодушието на местните жители. Когато репортерката попита пиячите в местната кръчма как ще обсъдят деянията на своя кмет, един от тях каза мъдро: “Не може да стоиш край кацата с мед и да не си оближеш пръстите”, без да подозира, че с това изказване фактически оневинява явния престъпник и му облизва други части от тялото.
“Ашколсун, евалла на майка му, дето го е родила: голям тарикат излезе, излъга ни всинца ни!”, иронизираше Щастливеца подобни наши сънародници, възхищаващи се на поредния политически измамник.
“Нищо не знам, има си следствени органи”, отговори юристката на общината. Тя ли не знае? Сто на сто е участвала в корупционните далавери, но си е затваряла очите, защото – съмнявате ли се? – също е имала лична изгода от шашмите.
Няма надежда за избавление от кърлежите, впили се в народното тяло, след като самият този ограбван народ не само си мълчи, но и се радва на своите грабители. Не вярвам да има друг такъв народ по света, който поощрява собствените си измамници, с което несъмнено ги поощрява да продължават в същия този дух, независимо от партийните им наметала.
Наистина си заслужаваме престъпните управници!
