Есенно настроение
Есен в градината. Мокри листа.
Шепот. Прощална въздушка.
Гаснат звездите. Умират цветя.
Сладко на гнилост мирише.
Мека мъгла като пухкав памук.
Тръпно очакване. Вятър.
Птици последни отлитат на юг.
Идва велик декоратор.
Цветна експлозия. Всяко дърво
бавно листата съблича.
Краят е рязък: снежинки, възторг.
В бяло светът се окичва.
Павлина Павлова
Високо застани!
Високо застани,
над завист и обиди,
над земните сплетни.
Високо да те видя!
Над всичко днес бъди,
ти, обич синеока!
Звездите са звезди,
защото са високо.
Евтим Евтимов
Руфинка болна легнала
Руфинка болна легнала
на високана планина.
Никой до нея нямаше,
сал стара й майчица.
Чешка й вода даваше
и на Руфинка думаше:
“Руфинке, моя дъщерьо,
мила ли тий диньоса,
диньоса, още рубьоса?”
“Мале ле, стара майчинко,
не ми е мила диньоса,
най ми е мила диньоса,
че нема да я понося.
Умирам, майко, умирам,
тебе се вяра не фаща,
че се е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
а я във земя да вляза.”
