Здравният министър проф. Николай Петров бе абсолютно прав, когато заяви по “Панорама”, че лекарите не са обслужващ персонал. Фейсбук закипя от протести: как да не са обслужващ? Обслужващ са – и толкова!
Десетилетия наред на хората им бе внушавано, че пациентът винаги има право, а лекарят изпълнява здравни услуги. Оттам – от тази унизителна думичка “услуги”, естествено, произлезе и “обслужващ персонал”; сякаш лекарят е келнер в някоя кръчма.
Напразно се опитвах да внушавам на обществото, вкл. и на съответните министри, че трябва да изхвърлят това определение – “здравни услуги”; вместо него да използват “дейности”. Всуе. По примера на Ангел Тодоров, който през 1971 г. забрани частната практика на лекарите – има ли оплакване от тях, трябва да следва и наказание. Ето го примерът с дежурния екип от “Пирогов”. Бяха изхвърлени моментално след една жалба. Безспорно, ако са се държали без да проявят и капчица съпричастие към явно умираещия човек, тези хора заслужават някакво наказание. Но чак пък – дисциплинарно уволнение?! Това е точно по ангелтодоровски.
Впрочем, този печално нашумял случай така и не бе доизяснен на настръхналото общество. Този тежко болен, в терминален стадий човек сам се е съгласил, документирано – с личен подпис, че е съгласен да бъде изписан от Александровска болница. На следващия ден състоянието му закономерно се влошава и съпругата му решава пак да го хоспитализира, вероятно – в отчаян последен опит да му помогне. Хора, разберете: всички сме смъртни; смъртта е “положена като печат”, както пише в Библията, Книгата на Еклисиаст; няма отърваване от нея. Лекарите не са богове, нито магьосници, да върнат душата обратно.
Вина в случая намирам и в дежурната лекарка, която е можела спокойно да обясни на разтревожената жена, че човекът е започнал да агонизира. Можела е да предприеме и някои действия – инжектиране на временно тонизиращи средства и пр., просто – като задължителната последна грижа към умираещия. Но тя е предпочела най-лесното: да го натовари в линейката и да разкарва един издъхващ, все още жив труп, по болниците – за да се отърве от него; това е истината. Нещо повече – въпросната дежурна колежка сама си призна, че е… излъгала в “Пирогов”, че линейката й не е оборудвана с нищо. Е, кой в случая трябва да бъде наказан?
Въпросът, всъщност, е дълбок. Още в университетите медиците трябва да бъдат обучавани как да постъпват с умираещите и с как да се държат с техните близки; нещо повече – как да им съобщават, когато неизбежната смърт е настъпила.
Иначе пак ще имаме “обслужване”.
