На 6 октомври 1014 г. умира цар Самуил. На 2 октомври 1916 г. е покосен Димчо Дебелянов.
Напразно очаквах някоя медия да съобщи тези факти и да отрони дума-две по тях.
Цял ден нашите родни медии бълваха брътвежите на т. нар. “народни представители”, които се замеряха с компромати и обиди от най-високата трибуна в държавата.
Разбира се, време не им остава да разгледат Закона за българския език. Нещо повече – с признаването на “македонски език”, който всъщност е наречие на българския, ние признахме и съществуването на някаква си македонска нация, т. е. сами, доброволно ги отписахме от Майка България. Така, както навремето нашият “вожд и учителят” Георги Димитров заповяда на сънародниците си от Югозападна България да се пишат македонци – безпримерен случай в световната история: един министър-председател да се лиши от част от народа си.
Народ без език и история е обречен.
Като добавим и невъзвратимата демографска катастрофа, обусловени от ниската раждаемост, най-високата детска и обща смъртност в Европа и продължаващото изтичане на огромни маси млади хора, предимно образовани, ние ставаме свидетели на началото на края на българската нация и държава.
За властимащите обаче много по-важно е да наредят родата на сладки постове.
А за медиите – да не си изгубят рекламодателите. Защото ако с нещо разгневят новия Тато и послушниците му, ще ги загубят.
Пейте, робини…
