Бедността на нашата журналистика

2 октомври 1916 г. На фронта е убит най-нежният лирик на България Димчо Дебелянов.

2 октомври 2017 г. 101 години по-късно цялата българска журналистика оплаква… политическата кончина на един дребосък Делян Добрев, станал емблема на шуробаджанащината, назначил в хасковската община братовчеди, кумове, кумци. Друг велик държавник Цв. Цв., повече известен с безбройните си апартаменти, води съсипания си ортак на грандиозен митинг на техните съпартийци, които едва ли не ридаят на глас и молят своя благодетел да не напуска политиката, защото иначе България загива.

Нито дума през целия този скръбен 2 октомври не чух за гибелта на Димчо – нито по радио, нито по телевизия; вероятно и вестниците не са я споменали.

“Блажени са нищите духом…”, казва Спасителя.

Ето, това са ценностите на предводителите, наричащи се държавници и политици, и на техните ласкатели от медиите.

И ако Димчо бе убит от вражески куршум, то духовността на нашия народ бе убита от всички тях.

Да отслужим помен за нея.

Comments are closed.