След като разгледахме Алцхаймер, тази толкова неприятна и, уви, нелечима болест, да се спрем върху най-честите проблеми на мъжете в третата възраст – простатните и еректилните.
Половината от 50-годишните представители на т. нар. “силен пол” се измъчват от тях.
Наистина са мъка…
Хипертрофията на простатната жлеза причинява притискане на уретрата в началната ѝ част, до пикочния мехур; така урината излиза трудно, след напъни; част от нея се задържа там – “остатъчна урина” и навлажнява бельото, дори панталоните. Не се присмивайте на мъж със съмнително петно отпред – кой иска да е болен? Честото ставане нощем до тоалетната, непълното изпразване на мехура – това е много неприятно. Какво да предприете: медикаментозно или оперативно лечение: ще прецени урологът.
Простатната хипертрофия никога не се изражда в рак; той се появява първично. От огромно значение тук е наследствената предразположеност; така че, ако баща ти е имал тази болест, преглеждай се по-често при уролога. Приблизително 1800 са новодиагностицираните с нея българи годишно. Тя протича бавно; дори и при метастази в костите и любимото ѝ място – прешлените, не води до смърт дълги години. Бързо отвличащите в гроба ракови болести са на панкреаса и яйчника. Не се доверявайте на рекламите, които обещават бързо облекчаване на симптоматиката, без да сте сигурни в диагностиката, защото ако ги вземате заради предполагаема хипертрофия, тя може да е всъщност рак и така да забавите лечението. Диагнозата я поставя урологът, не – рекламата! Изобщо, трябва да се знае: всяко нощно изпотяване, придружено от субфебрилна, около 37,2-3 градуса температура, продължаващо повече от няколко дни, навява съмнение за пневмония, туберкулоза или рак. Колкото и да е неприятно, лекарят – а не разни самозвани билкари, знахари или бъбриви професори по агрономия, които ви лъжат по телевизиите, ще уточни диагнозата и ще определи лечението.
ЕД – еректилната дисфункция, представлява трудно достигане до ерекция и недостатъчно кръвонапълване на члена; така бленуваният сексуален акт може да остане само блян…
Няма нищо по-неприятно, срамно и унизително за един мъж от половата слабост или направо – немощ. Вярно е, че най-силният афродизиак е партньорката с нейните умения и настойчивост, но след след като чукнат 65-70 години “чукането” се осъществява все по-трудно. Причината е в атеросклеротичното стесняването на артериите, които би трябвало да напълват с кръв най-важния мъжки атрибут. Няма да правим реклама на съвременните афродизиаци, защото фирмите-производителки не са ни платили, но тези хапчета – сини или жълти, трябва да се приемат само след лекарско предписание, защото те не са съвсем безвредни: могат да предизвикат и хипертонични кризи, и ритъмни нарушения и дори внезапна смърт! Стотици, ако не и хиляди са възрастните мераклии, издъхнали върху жени – но никога това не са били техните собствени… “Що е сладко чуждо, братко”, казваше Радой. Сладко., сладко, колко да е сладко? Колкото е сладко вареното жито на Задушница?…
Така че – внимателно със сладкото…
