Преди 109 години княз Фердинанд издава указ, предварително написан, прочее, от тогавашния премиер Александър Малинов, с който провъзгласява независимостта на Княжество България от 5-вековния поробител Турция, на която до този момент е била васал; така то става Царство, а австро-унгарският поручик – цар.
Възторгът сред народа няма граници. Ликуването е заслужено – след извоюваното с толкова кръв освобождение, след Съединението и последвалата по вина на алчния крал Милан Сръбско-българска война. Ще последват: героичният, титаничен епос на Балканската война; неразумната, предизвикана от подлостта на съюзниците-разбойници Междусъюзническа; и най-горчивият ни крах – унизителният Ньойски договор, който завинаги прекъсва романтичните ни справедливи стремежи към обединението на всички българи в едно Отечество.
Заобиколени от завистливи, недоброжелателни съседи, често пъти – жестоки към нас, въпреки еднаквата православна вяра, причинили ни безброй страдания – да си припомним опожарения от гърците Кукуш, от сърбите – Тиквеш, изкланите от румънците селяни от делтата на Сребърна, ние се мъчим с неистови усилия да приобщаваме под един покрив своя народ, но не срещаме съчувствие от т. нар. Велики сили, вкл. и от освободителката Русия.
Но да се върнем на темата с независимостта. Струва ни се, че за един малък народ тя е невъзможна или, поне, трудно осъществима. Успял е единствен Стефан Стамболов. Десетилетия наред нашата външна политика е определяна и диктувана от чужди посолства, а послушниците, облечени във власт в най-различни оцветки, я следват угоднически и без възражения. Беззъбата опозиция не прави изключения. Разбира се: нали децата на всички политици са по братските страни-колонати. “Интересът клати феса”; колко е прав народът ни.
Предстои ни нова зависимост, този път – енергийна. След престъпния отказ от “Южен поток”, продиктуван от трима чужди сенатори, разтревожено долетели отвъд Океана, само след 2-3 години ще трябва да се молим на вековния си поробител за синьо гориво. Защото залъгалката “Газов хъп” няма да се осъществи.
Все по-зависими ще ставаме и от новото растящо мургаво мнозинство, което разбира законите в България единствено като привилегии за себе си, и никакви задължения. Селата все повече ще опустяват и умират, българите ще застаряват и намаляват, а мечтите за национално единение – те вече съвсем се изпариха.
Е, за много години, братя и сестри българи!
