Има всякакви тетрадки: на първолаци – с първите им разкривени букви и цифри; на домакини – за водене на сметки и записване на кулинарни рецепти; на самотници или графомани – за записване на спомени.
Сигурно никой друг, освен мен, обаче не е виждал тетрадка за… погребение!
Да, да – за последната грижа.
Селска бабичка – смалена и изсушена като стафида. До главата ѝ на нощното шкафче – тетрадка, чиста и ухаеща на дюли.
Посочи ми да я взема – защото ръцете ѝ бяха омалели, немощни. Едва долових тихия треплив глас: да я дам на дъщеря ѝ, като си дойде от града.
Изписани бяха само две странички, но пък – какви!
Кой поп да я опее, като увре; с какви дрехи да я облекат и с какви чорапи – да я обуят, и къде се намират – в скрина, разбира се, прани са; там са и кърпите, които да раздават на изпращачите; на попа – хавлия; каква да е китката в скръстените ѝ вкочанясали ръце; и парите за всичко това къде се намират – в найлонова торбичка на същия този сандък. Всичко, всичко, необходимо за последното, ох, пътуване.
А най-отдолу, заповед – строга и категорична, като мълния, изписана с едри печатни букви, та да се чете отдалеч и да не се пропусне, подчертана и с червен молив, с две криволичещи линии:
“При баща ви да ме заровите!”
