Не, не става въпрос за някаква стока. Иде реч за Човешкия Живот! За живота на Българина!
Дълга и широка е да се разпростирам върху пагубната “здравна реформа”, която обрича на липса на здравни грижи стотици хиляди български граждани от по-затънтените краища на Отечеството. Стотици пъти съм писал за тази “реформа”, превърнала здравето в стока, лекарите – в търговци, а пациентите – в клиенти.
Имам предвид поредния жесток потоп, залял Бургаско. Както обикновено, 2-3 министри вдигнаха натежалите си тела да видят поредното безразличие на собствената си власт към човешкия живот и да се правят, че бършат сълзи. Пострадалите ще си получат 330-те лв помощ, и – дотук.
Защо са прелели язовирите – така, както стана в Бисер и Мизия?
Знае се – защото алчните им концесионери са се интересували единствено от риболова, но не и – от поддържането на съоръженията им, които – ще се учудите ли? – отдавна са разбити и продадени за скрап от мургавите ни братя. Това поредно престъпление на властта – независимо от камуфлажната й партийна оцветка – започна през 1990 г., с ликвидирането на селското ни стопанство, извършено под окуражителните викове на един мъник-псевдодисидент и псевдопрезидент Желю Желев. ТКЗС-тата бяха разтурени от самонадеяните сини дилетанти, които ги отъжествяваха с комунизма. Е, разпарчетосаха земята “в реални граници” и я раздадоха на собствениците им; те пък не я работят и сега се мъчим как да я “кумасираме”, т. е. – отново да я съберем. Иди ми – дойди ми.
Вероятно десетки са микроязовирите у нас, които се намират в същото състояние, както прелелите в Бургаско. Зад всеки от тях стои един мишок, който си гледа само печалбите от продажбите на шарани. Защото те струват нещо, носят печалби.
За разлика от Човешкия Живот в България, който наистина няма цена. Защото е напълно обезценен.
