На проведената в с. Славейно, Свещено място на българската медицина, Кръгла маса по въпросите на Домовете за възрастни хора, участваха и представители на БАСЗГ. Те изнесоха позицията на съсловната организация относно създаването и развитието на обединени здравно-социални дейности и патронажни грижи.
Тяхната цел е подобряване здравето и благосъстоянието на децата, възрастните хора и лицата в неравностойно положение чрез развиване на ефективна система за домашни посещения при тях.
Доказано е, че подобни грижи подобряват състоянието на тези хора и намаляват хоспитализациите им. Патронажното сестринство, т. е. домашните посещения от сестри, успешно функционират в Сърбия, Македония, Хърватска, Босна и Херцеговина, Румъния; в света подобни системи има във Великобритания (от 150 години!), Швеция, Дания, САЩ, Канада, Япония. Навсякъде те са доказали своите предимства.
В ЗЛЗ е предвидено болниците да са за активно лечение. От тук нататък “потокът” отива в структури за продължително лечение, хосписи, центрове за интегрирани (обединени) здравно-социални услуги, т. е. структури, които ще осигуряват предимно здравни грижи. Дейността им ще се пренесе в извънболничната сфера и дома на болния.
Затова смятаме, че ЗЛЗ трябва да регламентира в много по-голяма степен структури от различен тип, които да осигуряват здравни грижи на болния, чиято диагноза и лечение са ясни и се нуждаят предимно от тях – стационарни, извънболнични и в домя.
България е единствената страна в ЕС, която няма регламентирани извънболнични структури за здравни грижи, в които медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори и др. да осигуряват и полагат показни, профилактични, клинични, рехабилитационни и др. здравни грижи на болните и здрави лица, работейки в тясно сътрудничество с ОПЛ и специалистите от извънболничната сфера.
В целия ЕС и у нас, чрез осъществени проекти на НПО (БЧК, УНИЦЕФ, КАРИТАС) се доказва ролята на партонажните сестри и акушерки. Тази грижа, отхвърлена преди 15 години с безкрайните реформи в здравеопазването, не намира форма за законодателно регламентиране. С промяната в ЗЛЗ се дава възможност за създаване на структури, в които към ДКЦ и МЦ да се разкриват звена, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори самостоятелно да оказват здравни грижи. На практика обаче това не се случва, поради липсата на финансиране от съответното ЛЗ. Тази промяна в ЗЛЗ няма практически последствия, но създава правна възможност.
Предложенията на БАПЗГ са:
Центровете за интегрирани здравно-социални услуги (ЦИЗСУ) да могат да се създават от физически лица, от общините и от други юридически лица; те могат да се финансират със средснва от общинския бюджет, по договори с ЛЗ, застрахователни дружества и други физически и юридически лица, по проекти и програми, както и да предоставят услути срещу заплащане от самите обгрижвани лица и техните близки, по такси, определени от Общинския съвет или от директора – за център, създаден от физическо или юридическо лице.
Общинските ЦИЗСУ да се създават, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на Общинския съвет. Директорът им да се назначава и освобождава от него.
Общината да може да подпомага финансово издръжката и на други центрове, създадени на нейна територия.
