Споделих с моите близо 5000 приятели във Фейсбук идеята си за учредяване на Антинаграда “Хаджи Иванчо Хаджипенчович”, с която да се заклеймяват националпредателите. Получих много одобрителни отзиви. Но – имаше и възражения: Левски е бил основателно осъден на смърт, тъй като е убил слуга при обир на чорбаджийска къща в Ловеч, а това задължително се наказвало със смърт и Хаджи Иванчо не е можел да възрази; пък проф. Андрей Пантев бил заявил, че хаджи Иванчо заслужава паметник заради родолюбивите си действия. Същият този професор и депутат от трибуната на Парламента бе отрекъл турския геноцид над нашия народ, така че – съжалявам, въпреки богатата му ерудиция и сладкодумие, не мога да му вярвам.
Действително, хаджи Иванчо е бил член на Държавния съвет на Османската империя, сиреч – висш султански сановник, и е действал в угода на падишаха. Дал му е доклад за Баташкото клане, като го е заклеймил и е посочил като главен виновник главореза Ахмед ага Барутинлията и е настоял да го дадат на съд, което е и станало. След Освобождението е избран за народен представител в Първото Велико народно събрание, подписва и Търновската Конституция.
Нещо повече – като проява на свръхнаглост: участва в Организационния комитет по издигане паметника на Левски; дава и дарения за целта; други източници твърдят, че присвоява част от средствата, както и… камъните за строежа. И – пак се вре по високите етажи на властта. Сиреч, в днешно време той би бил, както правилно отбелязва един журналист, бивш член на БКП, после – върл активист на СДС, оттам – на НДСВ, а днес – на ГЕРБ. Позната картинка. Такива като хаджи Иванчо гладни не са оставали и винаги са били със силните на деня. И те не са виновни: след като народът ги търпи, че – и преизбира.
Все пак, фигурата на хаджи Иванчо е противоречива, макар идеологемата за него е: предател.
Но ние, като родолюбци, сме длъжни да заклеймяваме подобно езуитско поведение, обществено двуличие и кариеризъм. Затова трябва да посочваме подобни гнусни сънародници от рода на Антон Тодоров и Евгений Михайлов, които в името на властта и домогванията си до нея са способни да плюят на честта си и да менят веруюто си – доколкото изобщо го имат – всеки ден.
Такива хора заслужават своя шамар.
А дали Антинаградата да носи името на хаджи Иванчо или да е по-категорична и ясна: “Родоотстъпник”, преценете сами.
