Неведнъж сме подчертавали престъпната “здравна реформа” меркантилизира и обездухотвори системата.
Оформиха се 5 дефицита – на:
# Финансиране (плюс нерационалното им изразходване);
# Квалификация (вкл. пълно отсъствие на продължаващо обучение, както е по целия свят);
# Профилактика (никакво внимание към здравната просвета, отстраняването на вредните храни, тютюнопушенето, прекаляването с алкохол, затлъстяването и пр.);
# Човеколюбие;
# Доверие.
Без доверие не може да се постави точна диагноза, нито да се проведе успешно лечение. Доверието в лекаря и медикаментите, които е предписал, увеличава от 30% до цели 70% тяхната ефективност плацебо-ефектът!). Неслучайно в САЩ намалиха с почти 30% заболеваемостта от инфаркт, след като лекарите там препоръчаха на мъжете над 55 години да приемат по 1 таблетка аспирин ежедневно. Имат ли нашите лекари достъп до медиите, за да отправят подобен призив? Естествено, че за нас няма време – от жълти клюки за национални капитали като Тиквата, Крика, Пищова, Отварачката, Очите, Лудия, Селския, Дебелия и пр.
Заети от попълване на километричните отчети към Касата и натъкмяване на диагнозите към съответните клинични пътеки (убийците на българската медицина!), нашите лекари не говорят с пациентите си, не ги наставляват, не им обясняват състоянието – въпреки задълженията за информирано съгласие. След протеста на БЛС отпадна планираното от бившия министър и изискуемо във всички цивилизовани страни “мнение на пациента” – един важен критерий за качеството на лекарското изкуство, а и за заплащането му. Да, това мнение неизбежно е субективно, но пък нали за него, Пациента, работи лекарят?! И какво да бъде основното мерило за работата му? Фалшифицираните и недофинансирани клинични пътеки, орязаните регулативни стандарти, наложените лимити ли – все унизителни пранги за най-свободната, най-творческата, най-хуманната професия?
Доверието… То няма парично изражение, но струва толкова скъпо!
Не се продава, нито купува.
Ала е толкова важна част от квалификацията и поведението на истинския Лекар, както и от т. нар. диагностично-лечебен процес и крайния му резултат – излекуването и възстановяването (тук непременно трябва да добавим и профилактиката, предпазването от болестите).
